– Всичко ще бъде наред.
– Какво знаеш ти!
Сега обаче бе достатъчно уверен и достатъчно умен, за да не спори с нея. След малко ужасният й плач постепенно затихна. Тя се опита да се съвземе. Сам внимателно я отдръпна от себе си, гледайки как бърше сълзите по бузите си с топлата ръкавица.
– Извинявай! - каза й.
– За какво?
– Извинявай, защото нито планирах това, което се случи, нито го очаквах. Не исках да те наранявам така. Исках просто да излезем, да вземем елхата и да се поразходим. Без задни мисли. Просто не се получи.
– Вината не е твоя. Толкова е глупаво...
– Разказах ти за Дебора, защото понякога имам нужда да говоря за това. Не исках да те разстройвам.
– Знам. Нека да го забравим. Да се престорим, че нищо не се е случило. Да продължим с разходката, както я бяхме планирали.
– Но ние говорихме. Винаги е добре да се говори. Мислех, че никога няма да се случи.
– Дали наистина е добре да се говори? Не съм толкова сигурна.
– Нещата се изясняват. Стават по-лесни за разбиране.
– Не знам дали искам да бъда разбрана. Просто искам да бъда оставена на мира. Може би в момента така е по-добре. Независима. Необвързана с никого.
Сам си помисли: „Не бъди толкова сигурна“. Но не го изрече на глас.
Люси
Четвъртък, 21 декември
Сутринта Кери и Сам отидоха да вземат елхата. С госпожа Снид направихме основно почистване на трапезарията. Беше страшно прашна и занемарена. Сложихме на вратата надпис НЕ ВЛИЗАЙ, така че никой не ни обезпокои. Госпожа Снид запали малко хартия в камината, за да се увери, че коминът не е пълна с гнезда на гарги, но димът се издигна нагоре и тя каза, че е доста чисто, така че ще можем да имаме огромен огън, което ще е забележително.
Имаше и няколко големи кашона, които изглеждаха пълни със смачкани вестници, но проверихме как стоят нещата, намерихме четири сребърни свещника, много потъмнели, но страшно красиви. Извадихме всичкия боклук, пренесохме го през коридори и го добавихме към колекцията в стария кабинет. Завесите си много дебели, като дамаска, и бяха малко прашни, така че намерихме стълба, свалихме ги и ги занесохме в градината, да ги изтупаме, и после ги закачихме отново. Аз измих прозорците докато госпожа Снид търкаше плочките на камината. Наместихме масата и госпожа Снид мина с прахосмукачка. След това почистихме всички мебели с препарат, после постлахме вестници и изчистихме свещниците, което отне цяла вечност, защото са много усукани и с украси. Накрая, когато излязох да купя няколко свещи (високи и кремави, малко приличат на църковни свещи), госпожа Снид се качи да потърси покривки в шкафа си за спално бельо. Нямаше покривки, но намери стар ленен чаршаф, който също вършеше работа, и под него сложихме дебело одеяло, за да запазим масата. Толкова успяхме да свърши и защото след това тя трябваше да отиде у дома, за да даде на Артър Снид да обядва, но със свещниците и всичко останало, с дървата, наредени в камината, трапезарията наистина изглежда празнично.
Не исках никой да разбере, за да бъде изненада, но точно преди обяд Кери и Сам се върнаха с елхата и обсъждахме надълго и нашироко къде да я сложим. Смятахме да бъде във всекидневната, но Елфрида ще прави парти в събота, когато ще дойдат много гости, така че според нея щеше да заеме прекалено много място. Тогава Оскар предложи да я сложим на стълбищната площадка, но там пък щеше да бъде масата с напитките и елхата щеше да пречи на хората, когато се качват или слизат по стълбите. Тогава трябваше да си призная за трапезарията и всички се скупчиха долу, за да видят какво бяхме направили. Беше страхотно, защото всички бяха възхитени и миришеше на политура. Елфрида каза, че нямала представа, че трапезарията можела да изглежда толкова празнично. И, разбира се, това беше най-подходящото място за елхата. Тогава Сам я вкара вътре. Той бе купил и нещо като кръстачка, на която да я постави, и така всичко беше много по-лесно. Елфрида взе червения си копринен шал от леглото и го уви около кръстачката, за да скрие грубото дърво и пироните. Изглеждаше толкова красива - и формата, и размерът й са прекрасни. Харесва ми миризмата на дърво в стаята - сякаш е борова есенция за вана.