Следобед Оскар събра всички украси, които бяхме купили, и ги навърза на елхата. Сам закачи лампичките и най-отгоре - звездата. Елфрида извади цяла ролка прекрасна карирана панделка, която беше купила, за да опакова подаръците, но реши, че и тиксото ще свърши работа за опаковането. Направихме красиви панделки и ги закачихме навсякъде по елхата и с лъскавите украшения и запалените лампички, мисля, че това беше най-красивата елха, която съм виждала някога.
Кери ми каза, че в Коридейл е много красиво и че някой ден трябва да отида да разгледам всичко. Навсякъде имало сняг и синкави сенки, и слънце, а градините се простирали от къщата чак до водата и имало много големи стари дървета. От една страна, ми се искаше да бях отишла с тях да вземем елхата, но, от друга, трябваше да приготвим трапезарията, докато госпожа Снид беше тук, защото й бях обещала да й помогна.
Утре трябва да започнем да се приготвяме за партито. Елфрида се е обадила на Табита Кенеди и ще вземе от нея чаши, защото нямаме достатъчно. Кери отговаря за храната. Днес следобед, след като уредихме нещата с елхата, двете отидохме до фурна та и поръчахме питки с кренвирши с късметчета и пици, а така също пушена сьомга за черния хляб. Партито започва в шест часа и госпожа Снид и Артър ще дойдат да ни помогнат. Не знаех, че за едно парти има толкова много работа. Може би затова мама и баба никога не организират партита в Лондон.
Разбира се, Рори е поканен, а също и Клода. Ще облека новата си черна миниполичка с черния чорапогащник и новата бяла жилетка. Бих искала да си вържа косата на нещо като кок, за да се виждат обиците ми.
ЕЛФРИДА
През зимата, като се събуждаше по тъмно в тази студена северна област, Елфрида отваряше очи, без да имаше представа, колко е часът. След малко пипнешком намираше часовника и с полуотворени очи поглеждаше светещия циферблат и ако беше два часа сутринта, може би щеше да стане от леглото, да се увие в халата и да отиде до банята. Понякога обаче беше пет часа сутринта. Или осем часа сутринта, време за ставане, но дори и тогава в небето не се показваше и най-слабият лъч светлина, всичко беше тъмно, сякаш е полунощ.
Тази сутрин тя протегна ръката си, намери часовника, който показваше седем и половина. До нея Оскар още спеше. Тя тихо се измъкна от леглото, за да не го събуди, взе дебелия си халат, пъхна краката си в чехлите и се приближи до прозореца. Видя, че навън отново вали сняг, немного силно, но вятърът носеше замръзнали снежинки откъм морето. Те се въртяха и се рееха във въздуха около църквата, а в светлината на уличните лампи изглеждаха златни. Ефектът беше фантастичен, че на Елфрида просто й се прииска да го сподели с някого. На Оскар нямаше да му хареса да го събудят, така че тя го остави и излезе от стаята. Запали лампите и слезе в кухнята, където стопли вода и направи две чаши чай. Качи се отново във всекидневната, където дръпна пердетата и сложи двете чаши на масата до прозореца. После се качи на тавана, да събуди Люси.
Тя спеше, невинна като малко дете. Бе пъхнала ръката си под бузата, а дългата й коса падаше върху шията й. Леглото й беше под наклонения прозорец. Щората не беше спусната и стъклото беше покрито с мокър сняг. Елфрида включи нощната лампа.
– Люси.
Тя се размърда, обърна се, прозя се и отвори очи.
– Люси.
– Ммм?
– Будна ли си?
– Вече да.
– Искам да станеш, да ти покажа нещо. Направила съм ти чаша чай.
– Колко е часът?
– Почти осем без петнайсет.
Сънена, Люси се изправи и потърка очи.
– Мислех, че си дошла посред нощ.
– Не, вече е сутрин. И е толкова красиво. Всички останали спят, но исках да ти покажа нещо.
Още сънлива и объркана, Люси се измъкна от леглото и си сложи халата от камилска вълна.
– Студено е - каза.
– Заради вятъра. Пак вали сняг.
Те слязоха по стълбите в изпълнената с тишина къща. Всекидневната беше пълна със светлина отвън.
– Виж - каза Елфрида и като мина през стаята, се настани на пейката до прозореца. - Толкова е невероятно, трябваше да те събудя и да ти го покажа. Опасявах се, че снегът ще спре и няма да успееш да го видиш. Но сега е точно както го заварих, когато се събудих.
Люси седна до нея да гледа. След малко каза:
– Като една от тези стъклени сфери, които имах. Беше пълна с вода и вътре имаше малка църква. Когато я разклащах, се вдигаше снежна буря.
– Точно това си помислих и аз. Но тези снежинки са златни заради светлините; като златни люспички.
– Прилича на рисунка от коледна картичка - каза Люси, - обикновено си мислиш, че никога не може да е толкова хубаво.