– И улиците са толкова чисти! Няма и една следа нито от хора, нито от гуми на кола. Сякаш на света няма други хора освен нас - тя замълча, но се сети нещо. - Предполагам, че по главните пътища сега ще има виелици и навявания. Добре, че не трябва да ходим никъде.
Люси потръпна.
– Заповядай, пийни си топъл чай! - каза Елфрида.
Люси го пое и увила тънките си пръстчета около чашата, наслаждавайки се на топлината й, го изпи с благодарност. Двете продължиха мълчаливо да съзерцават картината през прозореца. Появи се една кола, която заобиколи църквата и се отправи към главния път. Движеше се внимателно, на втора, и остави две тъмни следи след себе си.
– Колко часа е сега във Флорида? - попита Люси.
Елфрида остана изненадана. Люси никога не говореше за Флорида, нито за майка си, нито за новия й приятел на майка си.
– Не знам. Предполагам, че са с пет часа назад. Ще е около три сутринта. Топло и влажно вероятно. Трудно е да си представиш какво е времето там. Не съм била във Флорида. Не съм пътувала никога до Америка.
Тя очакваше Люси да каже нещо повече, но момичето не каза нищо.
– Не ти ли се иска да си там? - внимателно попита Елфрида. - Синьо небе, палми и басейн.
– Не. Мразя дори мисълта за там. Затова и не отидох.
– Но за майка ти е прекрасно. Като чудесна почивка.
– Рандъл Фишер не ми допада особено.
– Защо?
– Като че ли е мазен. Страшен.
– Сигурно е много мил и напълно безобиден.
– Поне мама мисли така.
– Ами добре е за нея.
– Хиляди пъти повече предпочитам да бъда тук, отколкото във Флорида. Коледа е такава в действителност, нали? Ще бъде истинска.
– Надявам се, Люси. Не съм сигурна. Ще трябва да почакаме и да видим.
– Оскар.
Оскар седеше до камината.
– Скъпа - вдигна той глава от вестника.
– Ще те оставя сам.
– Завинаги ли?
– Не. За около половин час. Обадих се на Табита Кенеди и отивам у тях, да взема допълнителни чаши за партито. Тя има няколко кутии, които държи за енорийски събирания, и каза, че може да ни ги даде назаем.
– Много мило.
– Ще отида с колата, ще карам с десет километра в час и ще съм много внимателна.
– Искаш ли да дойда с теб?
– Ако ти се идва.
– Предпочитам да остана, но съм на твоите услуги, ако пожелаеш.
– Може би, когато се върна, да ми помогнеш да разтоварим багажника и да донесем всичко вътре.
– Разбира се, викни ме, като дойдеш. - Той помисли малко. Много е тихо. Къде са всички?
– Сам и Кери отидоха в Бъкли. Люси се е затворила на тавана и опакова коледни подаръци. Ако искаш, можете да изведете Хорацио на кратка разходка. Вече не вали.
Оскар не беше особено очарован от идеята и каза простичко, без да се обвързва:
– Да.
Елфрида се усмихна и се наведе да го целуне.
– До скоро - каза тя, но той вече наново си четеше вестника.
Навън вятърът беше леден, снегът - коварен. Елфрида се опакова с ботуши, палто и вълнена шапка и като излезе от топлата къща, се спря да погледне към небето. Видя облаци, които се носеха по променящото се небе, и чайки, които леденият вятър буташе насам-натам. Колата на Оскар беше покрита със сняг. Елфрида обрули пресния сняг от предното стъкло с ръкавицата си, но под него имаше лед, така че тя влезе в колата, запали я и включи парното, Ледът се стопи и започна да капе, така че се получиха две дъги чисто стъкло. Тя потегли внимателно, тътрейки се по улицата, после зави нагоре по хълма към къщата на пастора. Пътят там бе вече опесъчен и тя изпита известно облекчение. Успя да стигне до крайната си цел, без колата да поднесе или да се случи нещо друго.
Паркира до портата, мина по пътеката през предната градина, изтърси снега от ботушите си, натисна звънеца, след което влезе през портала и отвори вътрешната врата.
– Табита.
– Тук съм, в кухнята.
Елфрида забеляза, че жената на пастора вече се беше приготвила за Коледа. В началото на стълбите се издигаше елха (не много голяма), окичена с лъскави играчки и звезди и малко остарели гирлянди. Табита Кенеди се появи през отворената врата в дъното на коридора с престилка, а тъмната й коса бе вързана на опашка.
– Какъв ден само! Радвам се да те видя. Правя кафе. Ела бързо и затвори вратата. Пеша ли дойде?
Елфрида си разкопча палтото и го закачи на стълба на парапета.
– Не, осмелих се да взема колата. Нямаше как. Няма да мога да занеса два кашона с чаши до вкъщи. Сигурно ще се спъна по алеята, ще си счупя крака и определено ще счупя и чашите. - Тя последва Табита в кухнята. - Мирише хубаво.
– Пека разни неща. Пай, питки с кренвирш, два сладкиша и масленки. Какво да ти кажа, обичам да готвя, но Коледата ми идва нанагорно. Цяла сутрин се занимавам, а имам още да приготвя пълнежа и ароматното масло за намазване на сладкишите. Трябва да направя и глазурата за тортата, както и да сваря шунката. Само дето по това време на годината се отбиват много миряни с картички или с подаръци за Питър и аз трябва да ги каня, да ги храня и да ги поя дори само в знак на благодарност.