– Извинявай. Толкова си заета, а аз те прекъсвам.
Табита сипа кафе в една чаша.
– Изобщо не се притеснявай, така имам извинение да седна за пет минути. Вземи си стол и се настани удобно. - Тя сложи чашата на масата. - Много ми се иска да бъда навън сега. Да се разхождаме по брега или да караме шейни на игрището за голф. Да забравим всички задачи, вместо да робуваме на сезона на празниците. Сигурна съм, че идеята не е била да се превръща в робски труд. Всяка година си казвам, че ще опростя нещата, и всеки път ги усложнявам все повече.
Упоена от уханието на кафето, Елфрида направи каквото й казаха. Кухнята тук беше почти толкова старомодна, колкото и кухнята в Естейт Хаус, но бе много по-весела, с врати, окичени с картини на Клода, и със старо бюро, отрупано с хартии и семейни снимки. Очевидно това беше царството на Табита, където тя не само готвеше и хранеше семейството си, но и организираше деловия си живот, провеждаше телефонни разговори и пишеше писма. Тя си сипа чаша кафе и седна от другата страна на масата.
– Кажи ми какви са новините. Какво става при вас?
– Нищо особено. Оскар четеше вестник, а Сам и Кери отидоха да видят вълненотекстилната фабрика в Бъкли.
– Сам е тайнственият непознат, когото довя виелицата, нали? Още ли е при вас?
– Ще остане за Коледа. Времето е ужасно, а и май той няма къде да отиде.
– Божичко, колко тъжно. Сприятелиха ли се с Кери?
– Така изглежда - каза Елфрида предпазливо.
– Колко романтично.
– Табита, той е женен.
– Тогава защо не е с жена си?
– Тя е в Ню Йорк.
– И не си говорят ли?
– Мисля, че са разделени. Не знам подробностите.
– Ами да - каза Табита философски. - Случват се най-различни неща.
– Като си помислиш, странно е, че още не сте се запознали. Имам чувството, че сме заедно от месеци, а всъщност са само няколко дни. Както и да е, ще се запознаеш и със Сам, и с Кери утре вечер. На по чаша в Естейт Хаус, от шест до осем.
– Сложила съм кутиите в коридора. Шест винени чаши, шест чаши за уиски и няколко кани. Ще ти трябват ли чинии?
– Не мисля. Няма да сервираме храна. Само лека почерпка. Кери отговаря за това.
– Колко гости очаквате?
– Мисля, че ще сме около седемнайсет. Ти, Питър, Рори, Клода...
– Клода сигурно няма да дойде. Поканиха я на вечерно парти с преспиване у една съученичка. Нали нямаш нищо против?
– Разбира се, не. Ще е по-весело за нея.
– Но Рори ще дойде със сигурност. Кой още ще бъде?
– Джейми Ърскин-Ърл и съпругата му.
– Джейми и Ема? Не знаех, че сте се запознали.
– Той дойде да оцени картината ми на Дейвид Уилки. Оказа се имитация и изобщо не е на Дейвид Уилки, така че още една мечта се разби на парчета.
– Мислеше да я продадеш ли?
– Може би. Но вече не.
– Не е ли много забавен? Джейни. Изглежда на петнайсет, а не само е експерт в работата си, но и е баща на трима яки синове. Запознахте ли се с Ема?
– Само говорихме по телефона, когато ги поканих.
– Тя е много мила, най-скромното и открито същество, което съм срещала. Развъжда шотландски понита, занимава се с кучета и надзирава всичко в Кингсфери. Джейми е много по-заинтересуван от намирането на антикварни вещи, от откриването на старинни свещници и изравянето на забравени портрети. А Ема ръководи фермата, помага, когато се агнят овцете, и поправя покрива. И кого още си поканила?
– Семейство Рътли от книжарницата.
– Добре.
– И доктор Синклър със съпругата му.
– Пак добре.
– Не им знам имената.
– Джорди и Джанет.
– И семейство Снид.
– Госпожа Снид и Артър?
– Ами когато разбра, че ще каня гости, госпожа Снид предложи да дойде да ми помогне и да бъде наоколо, да мие чаши. Но не можех да си представя, че ще я оставя затворена в кухнята през цялото време, така че поканих и нея заедно с Артър. Каза, че може да дадем на Артър поднос, за да разнася напитките.
Табита си бе изпила вече кафето. Тя остави чашата на масата и погледът й срещна погледа на Елфрида.
– Как е Оскар? - попита тя.
– Добре е. Още предпочита да мълчи. Да бъде насаме с вестника и кръстословицата си.
– Питър му даде резервния ключ от органа в църквата. Знаеш ли?
– Не. Оскар нищо не е казал. Нищо не е споменал.
– Питър предположи, че това може да му помогне. Музиката на Оскар. Нещо като терапия.
– Не го е използвал още. Само веднъж влязоха в църквата с Люси, защото тя искала да разгледа. Доколкото знам, повече не е ходил там.