Оскар помисли известно време за това, какво беше следващото, което трябваше да направи. Очевидно топката бе в неговото поле и той трябваше да поеме инициативата, но нямаше представа, откъде да започне. И както бе останал на стълбите като заседнал на брега кит, осъзна, че не бяха минали и два месеца от онази ужасна вечер, когато му съобщиха, че Глория и Франческа са загинали, а той почти не помнеше дните на вцепенение, които последваха. Разбира се, имаше погребение, църквата в Дибтън беше препълнена, свещеникът, който не беше кой знае колко добър проповедник, се мъчеше да намери подходящи думи, а Оскар, в официалното си черно палто, беше на предния ред. Как беше стигнал дотам, не можеше да каже, нямаше и най-малкия спомен от значителната организация, предшестваща самото погребение. Само помнеше, че в един момент се появи Джил - по-големият син на Глория, и пое нещата в свои ръце, докато Оскар, неспособен да прави каквото и да било заради шока, в който бе изпаднал, просто изпълняваше каквото му кажеха. Джил, когото Оскар никога не бе смятал за особено симпатичен млад мъж, въпреки това се оказа доста оправен. Всичко протече гладко и цялата кошмарна церемония мина и замина, така че беше в миналото.
След като всичко приключи, Оскар реши, че вече няма да му се случи нищо съществено важно, и живееше във вцепенение като зомби. Тогава Джил се появи още веднъж в имението и уведоми Оскар, че трябва да се изнесе, тъй като къщата на Глория ще бъде обявена за продан. Оскар не почувства никаква неприязън. Джил отново беше поел ръководството и Оскар не се съпротивяваше, а просто се носеше по течението, съгласяваше се с всичко. Едва когато споменаха за онзи старчески дом, изпита първите признаци на тревога.
Сега обаче нещата стояха по-иначе и беше негов ред да вземе нещата в свои ръце. Как беше попаднал в тази ситуация? Той се върна назад в мислите си към онази студена сутрин, когато закара Майор Биликлиф през Блек Айл до болницата в Инвърнес. И как възрастният човек говореше, лутайки се през неразбираеми пътеки от спомени. След това му беше казал: „Приготви се за най-лошото и очаквай най-хубавото“. И го бе помолил да изпълни завещанието му.
Адвокатът. В своя бележник Оскар беше записал името на адвоката. Стана от стъпалото, влезе във всекидневната и намери бележника на временното си бюро. Запрелиства страниците. Мърдо Макензи. Помисли си, че само Биликлиф можеше да има адвокат с такова извънземно име. Мърдо Макензи, „Макензи и Стаут“, „Саут Стрийт“, Инвърнес.
Нямаше записан телефонен номер, така че провери в указателя, преписа го в бележника си и отново отиде на площадката. Седна на стълбите, вдигна телефона от масичката и го сложи до себе си, след което набра номера.
Помисли си, че ще трябва да уреди погребението. Църквата. Опело. Трябва да се съобщи на останалите. Трябва да каже на Питър Кенеди. Да пусне съобщение във вестника. Само няколко реда. Но в кой вестник? В национален или в местния?
– „Макензи и Стаут“.
– О, добро утро. Дали бих могъл да говоря с Мърдо Макензи?
– За кого да предам?
– Оскар Блъндъл. От Крийгън.
– Един момент, ако обичате.
Оскар изтръпна. И други му бяха казвали тези думи, след което винаги е трябвало да чака много повече от един момент, докато слуша дрънчащ вариант на „Грийнслийвс“ или друга сълзлива мелодия. Но страховете му бяха неоснователни. Свързаха го с Мърдо Макензи почти веднага.
– Господин Блъндъл. Добро утро. Мърдо Макензи е на телефона. С какво мога да ви бъда полезен?
Приятен шотландски глас, уверен, а и звучеше способен. Това окуражи Оскар.
– Добро утро. Извинете, че ви безпокоя, но преди малко ми съобщиха от болницата, че майор Биликлиф е починал днес сутринта. Майор Годфри Биликлиф - добави, сякаш имаше вероятност да съществуват двама души с такова име.
– О, това е тъжна новина. Съжалявам. - И наистина звучеше така. - Но може би не и съвсем неочаквана.
– Обадиха се първо на мен, защото аз съм посочен за най-близък родственик. А и майор Биликлиф помоли мен да изпълня завещанието му. Изглежда, нямаше кой друг.
– Не. Той нямаше семейство. Уведоми ме за тази уговорка и каза, че сте се съгласили да поемете това задължение.
– Затова и се обаждам. Предполагам, че ще трябва да се уреди погребение, но кога и как? Той имаше приятели в Крийгън, които несъмнено ще искат да присъстват, но доколкото знам, пътищата са непроходими и надали някой ще успее да стигне до Инвърнес. Да не говорим, че сега е Коледа. А и трябва да се говори с погребален агент, както и, разбира се, да се уведомят банката, кметството...
Мърдо Макензи внимателно се вмъкна:
– Господин Блъндъл, защо не оставите всичко това на мен? Първо, майор Биликлиф остави инструкции в кантората ни, че желанието му е да бъде кремиран, което спестява много главоболия. Що се отнася до погребален агент, мога да уредя този въпрос. В Инвърнес има отлична фирма с добра репутация, а и аз познавам служителите доста добре. Какво ще кажете, ако се свържа с господин Лъг и уредя тези неща?