– Би било много мило от ваша страна. Но кога?
– Бих предложил края на следващата седмица. Преди Нова година. Дотогава времето трябва да се е отпуснало малко и вероятно вие и приятелите ви от Крийгън ще можете да пресечете Блек Айл и да дойдете на погребението.
– Трябва ли да имаме някакво събиране... Чаша чай някъде? Бих бил готов да поема разноските за това.
– Господин Лъг, погребалният агент може да се погрижи и за това. Може би във фоайето на някой хотел или в конферентната зала. Зависи колко хора ще присъстват.
– И другите подробности - легализирането на завещанието, банката и други такива. Замразяване на банковата сметка...
– Ще уредим тези въпроси.
– И личните му вещи... - Оскар се сети за избелялата бархетна пижама на Биликлиф, за слуховите му апарати и стария кожен куфар. Всичко беше толкова нелепо и с ужас усети, че в гърлото му се свива огромна буца: - Притежанията му. Трябва някой да ги вземе от болницата.
– Ще се обадя по телефона на сестрата в отделението. Помните ли в кое отделение беше?
– Четиринайсет. - За свое учудване Оскар помнеше.
– Четиринайсет. - Настъпи пауза, докато Мърдо Макензи си отбелязваше нещо. - Секретарката ми ще се погрижи за това.
– Наистина съм ви безкрайно благодарен. Свалихте голям товар от плещите ми.
– Знам, че майор Биликлиф не искаше да ви причинява каквото и да било неудобство. Така че ще се обадя на господин Лъг и ще се свържа с вас, когато разбера какво е уредил. Може ли да ми кажете телефонния си номер?
Оскар му го продиктува.
– И сте в Естейт Хаус в Крийгън, нали така?
– Да, точно така.
– Добре тогава. Ако нещо изникне, ще ви се обадя.
– Наистина много мило от ваша страна. Ще поддържаме връзка. Благодаря ви отново. Не бих искал да губя повече от...
– Господин Блъндъл!
– Да?
– Не затваряйте. Има още нещо, което трябва да ви кажа. Щях да ви изпратя писмо, разбира се, но пощата не е толкова надеждна по това време на годината и след като вече се свързахме, може би трябва да ви разясня нещата.
– Извинете, не ви разбрах. - Оскар придоби сериозен вид.
– След като беше настанен в болницата, майор Биликлиф ми се обади, че иска да ме види. Живея на „Нейърн Роуд“ и минавам покрай болницата на път за кантората си, така че се отбих рано сутринта миналия понеделник. Той беше на легло, разбира се, много слаб, но умът му беше съвсем бистър. Безпокоеше се за завещанието си. След смъртта на съпругата му той не състави ново и искаше веднага да подготвим завещание. Даде ми инструкции, завещанието му беше написано още същия ден в кантората ми и той успя да го подпише. Вие сте единственият му наследник господин Блъндъл. Той не притежаваше голямо богатство, но иска да наследите къщата му в Коридейл, колата му и кучето му. Опасявам се, че нито колата, нито кучето са притежания, които бихте избрали, но такова беше желанието му. Що се отнася до пари и той живееше много пестеливо, с пенсията си, която, разбира се, при смъртта му се прекратява. Но имаше и малко спестявания, които, след като бъдат покрити всички разходи по погребението и останалите сметки, би трябвало да се равняват на около две хиляди и петстотин лири...
Оскар седеше на стъпалото със слушалка, долепена до ухото, и не можеше да измисли какво да отговори.
– Господин Блъндъл?
– Да.
– Помислих, че линията прекъсна.
– Не, слушам ви.
– Не е кой знае какво наследство за съжаление, но майор Биликлиф искаше да знаете колко оценява любезността, която му засвидетелствахте.
– Но аз не бях любезен - каза Оскар.
Но дори и да го беше чул, адвокатът не му обърна внимание.
– Не знам дали знаете къщата му?
– Бях там веднъж. Само веднъж. За да взема ключа. Но, разбира се, знам я от добрите стари времена, когато баба ми живееше в Коридейл и това бе къщата на лесничея.
– Аз оформях документите, когато майор Биликлиф я купи от Имението. Доста скромно здание, но бих казал, че има големи възможности.
– Да, разбира се. Извинете ме, че съм така необщителен, просто не знам какво да кажа.
– Разбирам.
– Никога и не съм допускал... Не очаквах...
– Ще изготвя всичко в писмена форма и ще ви изпратя писмото, така че ще можете да решите какво да предприемете. И не се притеснявайте за формалностите тук. Ще говоря с господин Лъг и ще оставя всичко на него. Той е много способен.