– Ох! Колко неподходящо време да умре някой.
– Точно това си помислих и аз, но после трябваше да се стегна и да спра да се държа нехристиянски.
– Ами какво да правиш. Ясно.
– Не, Елфрида, това не е всичко.
– Още ли има?
– Завещанието на Биликлиф било остаряло. Тъй като съпругата му била починала, трябвало да напише ново. Направил ме е единствен наследник. Не, не казвай нищо, преди да свърша. Това означава, че ми е оставил къщата си, колата си, кучето си и богатството си. Което, след като се платят всички сметки и се покрият разходите, ще бъде от порядъка на две хиляди и петстотин лири. Всичките му спестявания. Живял е от пенсията си.
– Къщата му? Оставил ти е къщата си? Колко трогателно. Сладко. Толкова мило. Наистина ли си няма семейство? Роднини?
– Никого.
– Горкият самотен човек! О, Оскар, а ние се държахме толкова ужасно с него.
– Това остава между нас.
– Криехме се зад дивана, да не би да се обади!
– Не ми напомняй.
– Какво ще правиш с къщата?
– Не знам. Не съм имал време да помисля. Ще я продам, предполагам. Но трябва първо да я изпразним от нещата на Биликлиф и може би трябва да се дезинфекцира.
– Как изглежда?
– Знаеш. Видя. На вили и могили.
– Не, имам предвид, колко стаи има? Има ли кухня? Баня?
– Мисля, че на жаргона на агентите за недвижими имоти звучи така: две горе, две долу, кухня и баня, вероятно добавени към задната част на къщата впоследствие, след войната.
– Какво изложение има?
Оскар се замисли.
– Предната врата е обърната на север, другата част гледа на юг.
– Има ли градина?
– Да, мисля че има малко земя, не мога да си спомня добре. Госпожа Фъргюсън - жената на лесничея, гледаше картофи и праз. Имаше и ябълково дърво...
Елфрида замълча за момент, докато смилаше информацията. След това, смаяна, попита:
– Защо не отидеш да живееш там?
Оскар я погледна напълно недоумяващ:
– Да живея там? Сам-самичък?
– Не, глупчо, ще дойде с теб.
– Но ти каза, че къщата е ужасна.
– Няма невъзможни къщи. Няма място, което не може да бъде обновено, разширено, преустроено. Сигурна съм, че когато е живял там лесничеят, мястото е било много симпатично. Просто заради слуховите апаратчета, кучешките косми, препълнените пепелници и мътните чаши изглеждаше толкова отвратително. Нямаше нищо общо с тухлите и хоросана.
– Но аз имам къща. Тази къща.
– Само половината. Така нямаш сигурност. Можеш да продадеш твоята половина и да имаш седемдесет и пет хиляди лири, с които да пригодиш къщата на Биликлиф в място, където да заживееш щастливо.
– Искаш да кажеш... Да продам това място? Да оставя Крийгън?
– О, Оскар, не се ужасявай. Идеята е доста добра. Сам Хауърд я иска и Хю Маклелън явно страшно напира да се отърве от своя дял.
Знам, че ти харесва тук, на мен също, но си признавам, че е голяма и не особено обзаведена. И когато Сам, Кери и Люси си тръгнат, ще си останем пак двамата, да кукуваме сами вкъщи. И още нещо, винаги си представям тази къща като семейна. Не е предназначена за възрастна двойка, като нас. Трябва да има млади хора тук, да растат деца.
– Сам няма деца.
– Не, но със сигурност ще се ожени пак...
Елфрида не довърши думите си. В последвалото мълчание тя плахо погледна Оскар в очите.
– Не и за Кери - каза той.
– Защо не?
– Не бива да сватосваш.
– Невъзможно е да не го правя. Двамата си пасват толкова добре.
– Изобщо не си пасват. Той е толкова любящ, а Кери е студена и бодлива като трън.
– Сега е уязвима. Пък и вчера бяха заедно цяла вечност, когато отидоха за елхата. Кери каза, че са разглеждали Коридейл, но не мога да повярвам, че са вървели два часа, без да си разменят няколко думи.
– Всичко това е така, защото се срещнаха заради обстоятелствата...
– Може би - въздъхна Елфрида. - Може и да си прав. Но без да броим Кери, това място е напълно подходящо за мъж като Сам Хауърд. Бизнесмен, управител на възобновената вълненотекстилна фабрика, важна част от обществото. Представям си го как кани свои колеги от Япония и Германия. Как кани президента си за почивните дни да играе голф. Освен всичко това - и то е най-важното - Сам наистина я иска. Мисля, че тук се чувства като у дома. И няма ли да е по-добре да я продадеш на него, отколкото на някой непознат? И да имаш седемдесет и пет хиляди лири, които да прибереш в джоба си?
– Елфрида, не съм заможен човек. Ако продам Естейт Хаус, трябва да заделя тези пари настрана за годините, когато ще бъда стар и изкуфял. Не мога да бъда толкова неразумен да пръсна всичко по къщата на майор Биликлиф и да живея без средства.
– Не знаем колко ще трябва да похарчим... за стягането на къщата.