Елфрида беше казала с такава мъка, че „светът е пълен с женени мъже“. Беше по-добре да не се сближава прекалено с никого. Колкото повече се сближаваш, толкова по-голяма е опасността да те наранят.
„Мактагъртс“ в Бъкли.
Фабриката се намираше в покрайнините на малкия град, встрани от пътя, зад каменен зид и внушителна двойна порта от ковано желязо. Тя бе достатъчно широко отворена, за да можеше да мине кон с каруца, а над нея се извиваше декоративна арка, която завъртваше с красив орнамент, който напомняше хералдически символ.
Тази сутрин портата беше отворена и отвъд нея се простираше обширна площ с кръгли цветни лехи и каменни стени. Всичко бе скрито под снежна пелена и лехите бяха празни, но Кери предположи, че през лятото там ще има красиви мушкати лобелии, обриети и други одобрени от общината цветя.
Снегът бе непокътнат - без стъпки или следи от коли. Очевидно бяха първите и единствени посетители този ден. Когато минаха през портата, Кери за първи път видя фабриката през предното стъкло на колата и веднага разбра напълно защо властите по околната среда я бяха оценили като достойна за архитектурна и историческа забележителност. Имаше, разбира се, производствен комин, който стърчеше от наклонения покрив, както и разни пръснати производствени бараки и складове, но главната сграда беше много представителна и красива.
Беше построена от местния камък и имаше дълга и приятно симетрична фасада. Върху фронтона в центъра беше часовниковата кула, а под нея - единичен прозорец на първия етаж и след това, под него - двойна врата, над която се извиваше елегантна арка от прозорци.
Горе от двете страни на фронтона двете крила бяха с двойна редица красиво остъклени прозорци. Покривът бе наклонен, с покривни прозорци, а каменната стена бе облагородена тук-там с тъмнозелен лъскав бръшлян.
Сам спря колата пред голямата врата и слязоха в снега. Кери спря за момент и се огледа наоколо. Сам дойде при нея с ръце в джобовете.
– Какво мислиш? - попита я след малко.
– Мисля, че е много красиво.
– Казах ти. И дума не може да става за сриване на сградата и за нов строеж.
– Очаквах мрачна сатанинска фабрика. Или завод. Това прилича повече на добре построено обществено училище. Липсват само няколко игрища с футболни врати.
– Първите сгради на фабриката са отзад, по-близо до реката. Тази част е била построена през 1865 г., така че е сравнително нова. Била е замислена по-скоро като изложбена сграда. Офиси, салони за продажба, конферентни зали, такива неща. Има дори читалня за работниците, пример за викторианското влияние. На първия етаж е помещението за готовите стоки, а отгоре, в таванските помещения - складовете за вълна. Бизнесът е от средата на осемнайсети век. Заради реката, разбира се, Първата фабрика е била разположена на това място.
– Всичко изглежда толкова добре поддържано. Трудно е да си представи човек, че е претърпяла катастрофално наводнение - каза Кери.
– Приготви се. Очаква те изненада.
Той извади от джоба си грамаден ключ, вкара го в месинговата ключалка, завъртя го, отвори вратата и застана встрани. Кери мини покрай него и влезе в квадратно фоайе с висок таван.
Вътре цареше пълна разруха.
Беше празно. Следите от нивото, до което се беше изкачила водата при наводнението, бяха на височина метър и половина. Над нея бяха оцелели красивите текстилни тапети, но всичко под това равнище беше със следи от водата, с обелени и разкъсани тапети. Подът от голи дъски беше сериозно разрушен - старите дъски бяха прогнили и счупени и огромни дупки разкриваха напречните греди и тъмните дупки на дълбоките основи. Навсякъде се носеше тежката потискаща миризма на влага и мухъл.
– Тук е било фоайето. Тук са влизали посетителите или новите клиенти. Най-важно е било първото впечатление. Предполагам, че е било обзаведено със стил и е имало красив мокет и портрети на различни основатели на фабриката от рода Мактагърт по стените. Можеш да видиш гипсовия корниз, който е оцелял, но наводнението е съсипало непоправимо всичко и обзавеждането е трябвало да бъде изхвърлено.
– За колко време е спаднала водата?
– Около седмица. При първа възможност са донесли промишлени тръби, които да изсушат всичко, но е било късно да се спаси каквото и да било.
– Реката преливала ли е и друг път?
– Веднъж. Преди около петдесет години. След това са построени язовир и шлюз, за да контролират нивото на водата. Но в този случай дъждът не е спирал и което е още по-лошо, приливът е бил много голям и реката просто е излязла от коритото си.