Те си тръгнаха от района на разрушената фабрика, минаха по паветата и излязоха през красивата порта, после завиха надясно и поеха по пътя, по който дойдоха в Бъкли. Там минаха по тесните улички и пресякоха малкия площад с паметника от войната. Не срещнаха много хора навън, но магазинчетата бяха със запалени лампи и с богато украсени коледни витрини. Сам и Кери пресякоха по един каменен мост пропастта над придошлата река и от другата страна Сам спря пред мрачна сграда, над чиято врата с криви златни печатни букви пишеше „Дюкс Армс“. Кери не изглеждаше особено въодушевена.
– Сигурен съм, че в Бъкли има повече интересни места, но това е единственото, което знам - каза Сам. - И е уникално само по себе си.
– Не изглежда особено забавно.
– Ще направим така, че да стане забавно.
Излязоха от колата и пресякоха улицата, като Сам мина напред. Когато отвори вратата, ги лъхна топла миризма на бира. Кери го последва плахо. Вътре беше мрачно и занемарено, но страшно топло. В старомодното огнище горяха въглища и се издигаха пламъци, а в стъклена кутия над полицата висеше огромна риба. Наоколо имаше малки клатещи се маси с подложки за бира и пепелници. Изглежда, имаше само двама клиенти - двама старци, които мълчаха. Зад бара собственикът бе вперил поглед в малък черно-бял телевизор, чийто звук беше намален дотолкова, че се чуваше само едно боботене. Тиктакаше часовник и едно парче от въглищата падна със съскане в огъня. Атмосферата беше толкова неприятна, че Кери се чудеше дали няма да е по-добре да се обърнат и тихичко да си излязат.
Но Сам имаше нещо друго предвид.
– Ела - каза той и строгият му глас се чу в цялата стая. - Седни тук, до огъня. - Той притегли един стол от една маса. - Сигурен съм, че можеш да си поръчаш кафе, ако искаш, но ще опиташ ли и едно уиски? Най-стоплящата напитка на света.
Звучеше по-примамливо от кафето.
– Добре.
Кери седна, след което си свали ръкавиците, разкопча си палтото протегна ръце към огъня. Сам отиде на бара и барманът се отлепи от телевизора, за да вземе поръчката му. След това, както винаги става с мъжете в провинциалните кръчми, те се разприказваха тихо, сякаш споделяха тайни.
Кери си свали кожената шапка, сложи я върху стола до себе си и си оправи косата. Погледът й срещна погледа на възрастния мъж, който седеше под прозореца. Сълзливи очи, горящо неодобрение, от което Кери разбра, че заведението не се посещава от жени. Тя се опита да му се усмихне, но той само поклати чене и се съсредоточи отново върху бирата си.
Разговорът на бара продължаваше. Сам беше с гръб към Кери и класическата поза на мъж, който се е отпуснал в местната кръчма подпрял единия си крак на железния лост и облегнал се с лакът върху лъснатия плот. Докато говореха, барманът изключително бавно приготви поръчката на Сам, като спираше от време на време да чуе какво говорят по телевизията.
Кери се облегна на твърдата облегалка на стола и опъна краката си. Докато наблюдаваше мъжете на бара, си мислеше, че тази сутрин за пръв път видя другото лице на Сам - мъжа, който само преди три-четири дни изплува от снега и беше принуден заради суровото време да остане при тях. Без особени усилия, без престорена сърдечност той се бе превърнал в съществена част от подбрано от случая малко домакинство. Бе се слял в компанията като почетен и опитен гост.
Спомни си как той, без никой да го моли за това, се заемаше с много ежедневни и сравнително неприятни задачи - носеше тежки кошници с дърва за камината, пълнеше кофата за въглища, разхождаше кучето, обезкостяваше печения фазан и дори изчисти сьомгата, която Елфрида в прилив на лудост бе купила от мъжа, който продаваше прясна риба от малкия си пикап. Без да се оплаква, Сам изчисти снега, буташе колички в супермаркета, зареди избата на Оскар и пренесе коледната елха. И не само това, ами и закрепи елхата върху съмнителната кръстачка, след което успя да размотае възела от коледни лампички и да ги запали.
Оскар беше особено признателен за проявеното от Сам благородство.
Сам се оказа доста полезен и от съвсем друга гледна точка. Когато Елфрида реши да си продаде картината, той откри сър Джеймс Ърскин-Ърл като магьосник. Фактът, че точно този план не се бе осъществил, че картината се оказа имитация, много разстрои Сам, сякаш той бе виновен за ниската стойност на картината.
Трудно беше да не харесаш такъв мъж. Двамата с Оскар (когото трудно можеш да заблудиш) веднага се сприятелиха и по чудо стопиха разликата в годините. Когато бяха сами, двамата винаги имаха какво да си кажат, защото на Оскар му беше приятно да разказва спомени от детството си, когато е карал лятото с баба си в Коридейл. Тъй като знаеше всичко не само за хората, но и за околността, той се оказа много полезен за Сам със своята информация и с многото вицове за района, в който Сам щеше да живее и да работи.