А Оскар очевидно се радваше на компанията на още един мъж, който, макар и непознат, му допадна веднага. Направиха му впечатление развитието на кариерата на Сам, младите му години в Йоркшър, годините в Лондон и в Ню Йорк, а сега и предизвикателството да изправи отново на крака пропаднал бизнес. Той помнеше старата фабрика на „Мактагъртс“ и якия туид, който се тъчеше на становете, поради което бе смаян от изключително вълнуващите планове, на „Стърок и Суинфийлд“ - скъпите швейцарски машини, чудото на модерната техника, изгледите за маркетинг на нови и луксозни продукти и програмата за задържане на работниците, най-ценното от фабриката на „Мактагъртс“.
От време на време, ако всичко беше наред, двамата ходеха заедно до клуба за голф или до кръчмата в Крийгън, за да пийнат на спокойствие по мъжки едно питие.
Елфрида също беше очарована от гостенина. Но пък тя изобщо не можеше да устои на чара на който и да било привлекателен мъж, особено ако той се смееше на не дотам смешните й забележки и умееше да приготви съвършеното сухо мартини. Що се отнасяше до Люси, тя беше споделила с Кери една вечер, когато Кери бе отишла в таванската й стая, за да я целуне за лека нощ, че смята Сам за почти толкова красив, колкото Мел Гибсън.
– Значи го харесваш? - попита развеселена Кери.
– Да. Страхотен е. И е много приятен. Обикновено съм стеснителна, когато съм в компанията на мъже - например бащите на другите момичета. Но Сам е като чичо, когото познавам, откакто се помня. Или най-старият приятел на някого.
Така си и беше. Така и щеше да си остане за Кери, ако не бяха разтърсващите вчерашни събития.
И тазсутрешните.
Всъщност нищо не се беше случило. Просто докато вървеше след него в студените и огромни помещения на фабриката, в кънтящите коридори, празните складове и бараки за боя, Кери за пръв път установи какво бе второто му аз. Сякаш се преобрази пред очите й. Порасна, говореше уверено и властно. Даде й живо описание на опустошенията от наводнението и съсипването на машините, компютрите, електронните станове. Обясни й какви са плановете за бъдещето, цитираше числа - цени, печалби, увеличения, - че чак и се зави свят. Един-два пъти се опита да й обясни подробностите на преденето или тъкането, но тя не разбра почти нищо, защото сякаш й говореше на чужд език. Подразнена от собствената си глупост, се почувства малка и объркана, защото, Сам, вече в свои води, се бе преобразил невероятно. Сега беше не онзи любезен гост, който бе прекарал в дома им последните няколко дни, а достоен за уважение отговорен човек и в крайна сметка мъж, с когото не искаш да спориш.
Най-после Сам се върна с напитките в ръка и с два пакета фъстъци.
– Извинявай! - И той сложи всичко на масата, след което придърпа още един стол. - Разприказвахме се.
– За какво?
– За футбол. Риболов. Времето. За какво друго? - За себе си бе поръчал половинка светла бира. Сам вдигна високата чаша вън въздуха. Погледите им се срещнаха. - Сланча.
– Не разбирам този език.
– Означава „наздраве“ на галски.
Кери отпи от питието си, но бързо остави чашата на масата.
– Божичко, доста е силно.
– Класическо загряващо питие, когато си в планината през зимата. Или това, или вишновка.
– Какво ще е времето?
– Ще се поотвърне. Затова нашият приятел се е залепил за екрана на телевизора. Вятърът е югозападен и носи по-топли въздушни течения.
– Значи няма да имаме снежна Коледа, така ли?
– Само сняг, вероятно без поледици. И пътят до Инвърнес е отново проходим.
– Това означава ли, че ще изчезнеш веднага?
– Не. - Той поклати глава. - Поканен съм за Коледа, така че ще остана. Пък и нямам къде да отида. Но в деня на подаръците трябва да сляза отново на земята, да си опаковам багажа и да тръгна. - Усмивката му беше малко крива. - Ще се чувствам малко като децата в края на ваканция, когато дойде време отново да тръгнат на училище.
– Няма нищо. Ще бъде много забавно и се носят слухове, че ще има игри. На партито на Елфрида.
– Не мога да го пропусна. И обещах да приготвя един коктейл.
– Само не го прави много силен. Не искаме да паднат ничии задръжки. Да не вземат госпожа Ърскин-Ърл и Арфър Снид да затанцуват заедно.
– Това би било голяма катастрофа.
– Когато... Когато пристигнеш в Инвърнес, там ли ще останеш?
– Не. Трябва да бъда в Лондон другата седмица. Главният офис е отворен за няколко дни преди Нова година и при Дейвид Суинфийлд ще има заседание. След това мисля, че отново ще пътувам до Швейцария. И ще се върна чак на дванайсети януари.