– Ако се преместите в Коридейл?
– Да.
– Ами ако Елфрида реши, че не иска да живеете там? Ако се разколебаете, след като огледате мястото?
– Тогава ще му мислим всички отново. Но имам чувството, че няма да се наложи. Несъмнено ще е нужна значителна сума пари, да се стегне, за да бъде суха и топла къщата. Боядисване и може би нови рамки на прозорците. Такива неща. Но с общи усилия ще се справим. И ако получа седемдесет и пет хиляди лири за моя дял от Естейт Хаус, тогава не би трябвало да има проблем от финансова гледна точка.
– Седемдесет и пет хиляди ли, Оскар?
– Това беше сумата, която ти спомена.
– Не. Това беше сумата, която Хю спомена. Онова, което ми казва сега, променя всичко.
– Не разбирам.
– Мисля, че братовчед ти Хю се нуждае отчаяно от пари в брой. Трябват му бързо. И толкова напираше да ми даде ключа, за да избегне допълнителните разходи за агент по недвижими имоти. Лично аз смятам, че Естейт Хаус струва много повече от сто и петдесет хиляди. Така че бъди практичен, Оскар. Преди да обсъждаме нататък, трябва да наемеш специалист, който да направи независима оценка. Иска го и продавачът, иска го и купувачът. След това се консултирай с адвокат, който може да оформи документите за имота. Може би ще ти кажат... Дори мисля, че ще ти кажат, че стойността на къщата възлиза на много повече от сто и петдесет хиляди. Аз лично бих добавил поне петдесет хиляди. А може и повече.
– Двеста хиляди ли? - учуди се Оскар.
– Най-малко. И още нещо, Оскар. Може би ще искаш да я обявиш за продажба на открития пазар.
– Не. Искам да я продам на теб.
– Частна сделка ли?
– Да.
– В такъв случай по закон трябва да направя предложение за цена над тази, на която ще бъде оценена къщата. - Сам се усмихна. - Така че, Оскар, изглежда, че ще се уредиш добре.
– Объркан съм. На чия страна си?
– На твоята. И на Елфрида. Имате чудесен имот тук и аз толкова искам да го купя от вас. Но няма да мога да се понасям, ако нещата не станат по съвсем коректен начин.
– Убеден съм, че нещата ще се развият по начин, от който и двамата да останем доволни.
ЛЮСИ
Оскар имаше новина. По време на вечерята, която беше спагети със сос болонез и сирене, а за десерт - пай и сметана той каза да замълчим и да го чуем. Така и направихме.
Той ни каза, че притежава още една къща. Майор Биликлиф, който бил управител в Коридейл, бил починал в болницата и Инвърнес и в завещанието си бил оставил всичко, което притежавал, на Оскар, което включва малката къща в имението Коридейл.
Не съм ходила там, но Сам и Кери са я видели, когато ходиха за елхата. И Елфрида е била, но само веднъж и е било тъмно.
Както и да е, Оскар иска да продаде своя дял от тази къща на Сам, който иска да я купи, а Оскар и Елфрида ще се преместят в другата, малката къща. Не мога да си представя да не живеят тук, но Елфрида каза, че за тях е малко голяма тази къща, и мога да я разбера, защото, когато си тръгнем, ще остане празни. Тя каза, че двамата заедно имат достатъчно пари, да направят малката къща на Биликлиф китна, и ще имат съседи, така че няма да бъдат сами, ако възникне спешен случай.
Но нищо не може да се каже със сигурност, докато не отидем всички в Коридейл да огледаме. Така че в неделя сутринта Сам ще ни закара с ландроувъра и ще си устроим и пикник. Попитах дали може да дойде и Рори, и Елфрида каза: „Разбира се. Ще отидем сутринта, така че да се приберем по светло, и ако имаме малко късмет и грее слънце, ще бъде истински пикник.
Сега е десет часа вечерта и съм много уморена.
Надявам се, че на всички ще ни хареса новата къща. От една страна, си мисля, че ще бъде много хубаво Оскар и Елфрида да живеят сред природата. Това означава, че той ще се завърне в Коридейл, където е била къщата на баба му, когато е бил малък. Като едно колело, което се завърта докрай. Толкова е мил и наистина ми се иска малката къща да бъде идеална, за да може, когато се върна в Лондон, да си ги представям там двамата заедно.
Подаръците ми изглеждат много тържествени с всички тия опаковки. Когато ги опаковах, ги сложих под елхата в трапезарията. Там вече имаше някои подаръци и ги разгледах добре. Бяха от Кери за всеки един от нас. Ако всичко бъде наред, ни очакват още много подаръци.
ПАРТИТО НА ЕЛФРИДА
Сутринта Сам пръв слезе долу. Беше осем часа и всички останали в къщата още спяха. Той влезе в кухнята, сложи водата да заври, после отвори задната врата и пусна Хорацио в градината. Времето се беше променило напълно. Барманът в „Дюкс Армс“ се бе оказал прав... Или поне телевизорът му. Тъмният утринен въздух вече не беше хаплив. През нощта вятърът бе стихнал и беше сменил посоката си и вместо от север духаше от запад, така че в горната част на градината боровете шептяха в нежния ветрец. На светлината на уличната лампа Сам забеляза, че на места снегът вече се е стопил и се показваха туфи остра трева. Усещаше се и свежата миризма на мъх и влажна почва.