Стълбищната площадка бе превърната в бар, където голямата маса, която бе до прозореца във всекидневната (на новото й място я преместиха Оскар и Сам), беше застлана с бяла покривка (една от най-хубавите ленени покривки на госпожа Снид) и върху нея прилежно бяха подредени бутилки, кофичка с лед и редици излъскани чаши, взети назаем от Табита Кенеди.
Всичко това изискваше време и усилия и когато госпожа Снид и Артър дойдоха да се погрижат за последните приготовления например стоплянето на малките пици и набождането на топлите наденички с коктейлни клечици, всички се бяха пръснали - кой да се бръсне, кой да се изкъпе, кой да се преоблече, изобщо да се приготвят за вечерта. Зад затворените врати се чуваше течаща вода и включени самобръсначки и се носеше пара, която ухаеше на масло за вана.
Хорацио се качи горе, за да потърси компания, различна от семейство Снид, но не намери никого, така че отиде във всекидневната и се настани удобно край камината.
Оскар се появи пръв. Затвори вратата на стаята след себе си и постоя малко, за да се полюбува на коледното преображение на къщата му, готово за наплива от гости. Видя старателно подредените излъскани чаши, които приличаха на сапунени мехури, бутилките шампанско в зелени и златни цветове, потопени в кофичка с лед, безупречните бели ленени салфетки и покривка. Спуснатите перденца на стълбището го разделяха от нощта навън, а цялото стълбище - четирите му части, беше обвито с тъмни въжета зеленина, джел с червени плодчета и звездни светлинки. Това беше то, помисли си той с насмешка, зимното слънцестоене, което бе всичко, което бе обещал на Елфрида. И реши, че къщата - толкова обикновена и скучна, а сега цялата украсена - бе малко като възрастна, но много обичана строга леля, която си бе сложила най-хубавите дрехи и най-красивите бижута за някой специален повод, и съвсем не изглеждаше зле.
Оскар също се бе постарал - бе облякъл любимия си стар смокинг и най-хубавата си копринена риза. Елфрида му беше избрала вратовръзката и настоя той да си обуе черните кадифени пантофи със златна бродерия. Той не можеше да си спомни кога за последен път се бе обличал толкова официално, но копринената риза приятно докосваше кожата му и му придаваше тържествено чувство, освен това си бе сложил одеколон и си беше пригладил гъстата бяла коса.
Елфрида, която бе видял пред огледалото още по халат, когато си слагаше обиците, му бе казала, че е страшно привлекателен.
От кухнята се чуваха гласовете на семейство Снид и други звуци, свързани с кулинарната дейност. Госпожа Снид бе дошла, не по анцуг, а с най-хубавата си черна рокля, с пайети в горната й част. Освен това си беше направила прическа за специалния повод и я беше украсила с черна сатенена панделка.
Докато се обличаше и си говореше с Елфрида, Оскар не си позволи да се върне мислено назад към последната Коледа в имението. Пищност и гостоприемство в степен, която умът не можеше да побере. Огромни подноси с храна, страшно много гости, страшно много подаръци, страшно висока елха. Но Глория някак се справяше с всичко това, със смайващия мащаб, уравновесено от радостта й, от щедрия й дух.
Не си беше позволявал да се връща назад в мислите си, но сега, в този рядък момент на усамотение, го направи. Всичко изглеждаше толкова далечно, не можеше да си представи, че са минали само дванайсет месеца оттогава, и имаше чувството, че си спомня нещо от друг живот. Спомни си и Франческа. Спомняше си я как тича надолу по голямото стълбище в имението, облечена в черна кадифена рокля, подарък от майка й, с пусната коса. Тя като че ли все тичаше, сякаш времето беше толкова ценно, че не биваше да се губи и един миг.
До неотдавна този спомен щеше да го съсипе от скръб. Но сега Оскар просто почувства благодарност, защото знаеше, че Франческа ще бъде винаги част от живота му, част от него. И защото след всичко, което беше се случило, той някак оцеля. И дори беше заобиколен и подкрепян от приятели.
Той чу как долу се отвори вратата на кухнята, чу гласа на госпожа Снид, която даваше нареждания на Артър. След това Артър се появи на стълбите с поднос с „канапенца“, както ги наричаше госпожа Снид. Купа с ядки и малки питки, намазани с пастет и с други подобни неща. Артър си беше обул най-хубавите сиви фланелени панталони и сакото от клуба за боулинг, на джоба на което се кипреше златна емблема.
Като се изкачи по последните стъпала, той видя Оскар.
– Ето ви и вас, господин Блъндъл, и само колко сте елегантен. Госпожа Снид каза да кача това и да го сложа във всекидневната. Топлите неща идват след малко. Само дето Хорацио се измъкна. Сигурен съм, че е край огъня. Да не вземе да изяде лакомствата.