Всички си говореха, но Оскар, застанал до камината, видя Елфрида, когато влизаше през вратата. Погледите им се срещнаха и за момент се почувстваха така, сякаш бяха сами в тази ярко осветена стая, само двамата. Тогава той остави чашата и отиде да и посрещне, като я хвана за ръка.
– Изглеждаш много добре.
– Мислех, че изглеждам като стара грохнала актриса. Което си е вярно. Но съм щастлива. - Тя го целуна по бузата, като внимаваше да не му остави следа от червилото си. - А ти, Оскар? - Те се разбираха много добре. - Добре ли си?
Той кимна. Долу някой по погрешка натисна звънеца. Хорацио скочи на крака, избухна в неистов лай, излезе от стаята и изтърча надолу по стълбите.
Елфрида се засмя.
– Дотук бяха грижливо съставените ми планове.
– Ще отида аз - обяви Люси веднага. (Като вероятно се надяваше да е семейство Кенеди и копнееше Рори да бъде смаян от новия й зрял вид.)
Тя изчезна след Хорацио и след малко нагоре се понесоха гласовете на гостите:
– Ние ли сме първи? Много ли подранихме?
След което Люси отговори:
– Разбира се, че не. Чакаме ви. Нека ви взема палтата. Всички са горе.
И ето че партито на Елфрида най-сетне започна.
Беше осем и петнайсет, когато всичко бе вече свършило. Повечето семейства - Рътли, Синклър и Ърскин-Ърл, си тръгнаха и по опустялата улица се разнесоха благодарности и пожелания за лека нощ. Остана само семейство Кенеди, защото бяха дошли по-късно поради участието им в ежегодното парти в старческия дом. Питър, който си бе сложил проповедническата яка, заяви, че се е натъпкал с чай и питки, но това не му попречи да пийне едно питие и да се потопи с въодушевление в компанията на малко по-млади приятели.
Всички се отпуснаха. Сам беше натъкмил огъня и всички се разположиха по столовете, доволни, че могат да облекчат отмалелите си крака. Рори и Люси бяха в кухнята, където помагаха на госпожа Снид и на Артър при разчистването. По стълбите се носеха весели звуци и много смях и беше ясно, че долу партито продължава. След като си свали обувките и потъна блажено сред възглавниците, Елфрида каза:
– Не мога да повярвам, че свърши толкова бързо. Трудихме се цял ден и преди да се усетим, станало вече осем часа и гостите започват да си поглеждат часовниците.
– По това се познава хубавото парти - каза Питър. И добави: Времето минава неусетно, когато си прекарваш добре. - Той седеше във фотьойла до камината, а жена му - върху килимчето, като се бе облегнала на коленете му.
– Хареса ми лейди Ърскин-Ърл - каза Кери. - Изглеждаше като сладко пони, цялата в кашмир и перли.
– Не е ли страхотна? - засмя се Табита.
– С госпожа Снид си говориха с часове.
– Защото и двете са в Комитета за събиране на средства за църквата. И в Института за жени. Елфрида, това, че покани семейство Снид, беше истински бонус. Няма го риска от неловкото мълчание, ако госпожа Снид и Артър са наоколо.
– Артър никак не е за пренебрегване - отбеляза Оскар. - Не пропуска и най-малкия шанс. Когато не беше в ролята нито на прислуга, нито на гост, успя да направи и малко бизнес. Поръчки за Нова година, хризантеми за Ема Ърскин-Ърл и шест броя авокадо за Джанет Синклър. Между другото мисля, че Джанет Синклър е очарователен човек. Досега не я бяхме виждали нея, а само доктора, когато дойде да прегледа Кери.
– Освен това - каза Кери на Оскар - тя е архитект. Работи три дни в седмицата в една кантора в Кингсфери.
– И е страшно оправна - каза Питър. - Свърши отлична работа, като изготви чертежите за ново крило за старческия дом. Само дето така останалата част от сградата изглежда малко потискащо. - Toй остави чашата си, поразмърда се във фотьойла, сякаш заради тежестта на жена му върху коленете му се бе схванал леко, и си погледна часовника. - Табита, скъпа, трябва да тръгваме.
– Не си тръгвайте! - помоли ги Елфрида. - Освен ако наистина не се налага. Сега започва най-сладката част от партито. Да го обсъдим с последните останали приятели. Останете и ще импровизираме нещо за вечеря. Ще довършим остатъците, а имаме също супа и пушена сьомга. Сам я купи за нас. И страхотно сирене стилтън.
– Сигурна ли си? - Табита очевидно се изкушаваше да останат. - Ако се върнем у дома сега, за вечеря ще има само бъркани яйца.
– Разбира се, че ще останете...
Сега се намеси Кери:
– В такъв случай поемам нещата аз. - И тя стана от дивана. - Отивам да видя какво става в кухнята, и да измисля нещо за вечеря. Не, Сам, остани да си говорите. Ти си свърши задачата тази вечер.