Елфрида беше много благодарна:
– Скъпа, толкова си сладка. Извикай ме, ако имаш нужда от помощ.
– Добре.
Кери излезе от стаята и затвори вратата. На площадката единственото, което беше останало от партито на Елфрида, бе масата с бялата покривка. Бутилките и чашите бяха прибрани. Очевидно семейство Снид, Рори и Люси се бяха потрудили здравата.
Звънна телефонът. Кери бе изненадана, защото не очакваше някой да ги търси. Тя вдигна слушалката.
– Ало.
– Кой е? - Женският глас се чуваше ясно като камбанен звън, но имаше известно колебание от другата страна на линията.
– Кери е.
– Кери. Обажда се Никола. От Флорида.
– За Бога. Как си?
– Страхотно. Добре съм. А ти?
– Имахме парти. Сега седим и си отдъхваме.
– Люси там ли е?
– Да, долу е, помага с разчистването. Забавлява се както никога досега. Как е във Флорида? Има ли слънце?
– Постоянно. Всичко е прекрасно.
– Чакай малко. Ще отида да потърся Люси...
Кери остави слушалката на масата и слезе по стълбите. В кухнята бяха вече разтребили и госпожа Снид си обличаше палтото и си закопчаваше сребърните копчета. Артър допиваше с наслада последните глътки от чаша бира, Рори се бе облегнал на мивката, а Люси седеше на кухненската маса.
Госпожа Снид все още бе във вихъра си:
– Трябва да кажа, че мина много добре... - казваше тя, след което се чу хълцукане.
Кери забеляза, че панделката в косата на госпожа Снид леко се е смъкнала, което й придаваше малко разпуснат вид.
– Ето я и Кери. Тъкмо казвах, Кери, че мина много добре. И компанията беше приятна...
– И на мен ми хареса - отвърна Кери. - Люси, бързо се качвай горе - майка ти е на телефона.
Люси извърна глава към нея. Погледите им се срещнаха и в очите й Кери забеляза тревога.
– Мама ли?
– Да. От Флорида. Тичай, защото струва страшно скъпо.
Люси слезе от масата. Погледна към Рори, после отново към Кери, след което излезе от кухнята и се качи горе.
Кери тактично затвори вратата.
– Браво - каза Артър. - Чак от Флорида.
– Там е още следобед. Има пет часа разлика - информира ги с важен тон госпожа Снид. Беше си закопчала вече палтото и сега си сваляше велурените обувки с токчета. После обу ботуши и вече бе готова за кратката разходка до вкъщи. - Трябва да ти кажа, че Люси много ни помогна. Свършихме за нула време, нали Рори? Артър занесе празните бутилки в миялното помещение, а останките от наденичките ги сложих на една чиния за Хорацио. Може да ги излапа утре.
Кери беше много доволна.
– И двамата сте страхотни. Без вас нямаше да се получи толкова хубаво.
Артър си изпи бирата и остави празната чаша.
– Трябва да се съглася с жена си - каза той - Страхотни клиенти. И кажи на твоя приятел, че съм му благодарен за това, че ме научи как да отварям бутилките шампанско. Истинско изкуство Следващия път, когато имаме парти в клуба за боулинг, ще им демонстрирам уменията си.
– О, Артър, и ти си един.
– Винаги казвам, че денят е хубав, ако научиш нещо ново.
Госпожа Снид си събра нещата и като си взе чантата и найлоновата торбичка с официалните обувки, каза:
– Ами тогава лека нощ, Кери.
– Лека нощ, госпожо Снид. И весела Коледа.
– Подобно. Кажи на госпожа Фипс, че ще дойда в четвъртък както винаги.
Хванати под ръка, двамата излязоха в тъмната нощ и задната врата се затвори.
– Защо се обажда майката на Люси? - попита Рори.
– Не знам, Рори. - Кери свали от закачалката престилката на Елфрида и я завърза върху фината си черна рокля. - Може би просто за да й пожелае весела Коледа.
– Но още не е Коледа.
– Може би иска да я поздрави по-рано. Елфрида покани теб и родителите ти да останете за вечеря, така че слязох да приготвя нещо.
– Да ти помогна ли?
– Мисля, че вече си изпълни своя дял.
– Няма нищо. Предпочитам да свърша нещо, отколкото да приказвам с останалите.
– На мен ми се стори, че се справяш доста добре с разговорите.
– Не е толкова страшно, когато познаваш хората. Кажи ми с какво да ти помогна.
– Добре, щом настояваш... Може би да подредиш масата. За осем души. Ножовете и вилиците са в онова чекмедже, а чиниите - в този шкаф. В хладилника има пушена сьомга. Мисля, че е на филийки. Може да я сложиш в чиния, после ще намажем филийки хляб с масло.
Тя влезе в студеното мокро помещение и се върна с огромна тенджера с последната супа на Елфрида. Включи котлона, намали го и сложи тенджерата да се стопли бавно.
Рори каза:
– Люси сподели с мен.
Кери извърна глава към него: