– Моля?
– Люси. - Той нареждаше приборите на масата. - Тя сподели с мен. За Лондон и за всичко останало. Че родителите й са се развели. За баба си. За това, че не й се връща в Лондон.
– О, Рори!
Той не я погледна, а просто продължи да подрежда масата.
– Съжалявам! - каза Кери.
– За какво съжаляваш?
– Защото донякъде се чувствам отговорна. Може би виновна. Защото не биваше да оставам толкова време в Австрия. Някак загубих връзка със семейството си. Всички бяха добре. Освен Люси. Чак когато се върнах, осъзнах колко невъзможен е животът й. Не че се държаха лошо с нея... Може да се каже, че има всичко. Но й липсва баща й. И никой не я насърчава да се свърже с дядо й... С моя баща. Такава жлъчност. Трудно се живее така.
– Не може ли да отиде в пансион? Поне обстановката ще е по различна.
Кери се учуди откъде се е взела такава проницателност в младеж, който е едва на осемнайсет.
– Може би трябва да направи това, Рори. Но разбери, че аз съм само неомъжената леля. Не смея да давам много предизвикващи спор предложения, за да не изпратят и мен в трета глуха. - Тя по мисли малко. - Пък и училището й е добро. Има прекрасна директорка, към която е много привързана...
– Но всички са момичета. - Рори вече беше свършил да нарежда масата. - Къде е пушената сьомга?
– В хладилника. В мокрото помещение.
Той отиде да я извади. Кери взе един черен хляб от кутията за хляб и се отиде при печката, да разбърка супата. Когато Рори се върна, Кери му разчисти място на масата и намери голямо овално плато за сервиране на месо, на което да подреди нежните розови филийки сьомга. Рори разряза опаковката и започна внимателно да разделя филийките, като след това ги нареждаше една върху друга на платото. Кери взе няколко лимона от купата с плодове и започна да ги реже на парчета.
Кери го наблюдаваше, докато той работеше съсредоточено и делово - гледаше ярката му руса коса, забеляза обицата на ухото му, меките му черти, видя, че е млад, но як и че се превръща в мъж Явно, докато е помагал на семейство Снид - може би с миенето на чиниите, бе навил ръкавите на тъмносинята си памучна риза и под тях се подаваха ръцете му - загорели от слънцето, силни и опитни. Кери напълно разбираше защо Люси го харесваше толкова много, само се надяваше Люси, която беше на четиринайсет, да не се е влюбила. Защото бяха прекалено млади за това. Рори бе решил да пътува до Непал и в този момент едно младежко влюбване почти сигурно щеше да доведе до разбито сърце.
– Толкова мило се отнасяш към нея, Рори. Много момчета на твоята възраст нямаше да ги е грижа.
– Жал ми беше за нея...
– Чудя се защо.
– Изглеждаше толкова самотна.
– Но сладка. Тя е сладко дете - и Кери не можа да устои да не го закачи. - Освен това ти й купи обици.
ой я погледна и се усмихна.
– О, Кери, моля ти се. Това беше просто напук на майка й. Люси и без това искаше да си продупчи ушите. Какво толкова? Пораства. - И той направи крачка назад, за да огледа чинията с прилежно наредените филийки сьомга. - Ето, готово. Толкова стига ли?
– Сигурно. Другата част ще я запазим за Коледа.
– Чудя се как е Люси.
– Може би най-добре да отида да проверя... Ела и ти. Достатъчно работа свърши.
– Не, ще остана. Ще се правя на главен готвач. Много ми харесва да готвя. С майка ми правихме меденки. Ти се върни при останалите. Аз ще намажа филийките с масло, а има и няколко малки пици, които останаха. Ще ги сложа във фурната... Искаш ли да отворя бутилка вино или нещо друго?
Кери най-после успя да развърже престилката на Елфрида, закачи я на куката и остави кухнята на Рори. Когато се качи горе, площадката бе празна. От Люси нямаше и следа. Кери се поколеба. Изведнъж почувства прилив на необяснима тревога. И тогава, както и предишния път, телефонът иззвъня.
Кери вдигна.
– Ало.
– Кой е? Естейт Хаус ли е? Искам да говоря с Кери.
Не се беше лъгала. Кери изстина.
– Да. Аз съм. Здравей, мамо.
– О, ти ли си! Слава Богу. Скъпа, да ви се е обаждала Никола?
– Да. Обади се от Флорида. Преди двайсетина минути. Но искаше да говори с Люси.
– Не ти ли каза?
– Какво да ми каже?
– О, Боже, тя се е омъжила. Омъжила се е за Рандъл Фишър. Днес сутринта. Имало е бърза церемония в някаква църква на име „Параклисът на ангелите“ или нещо такова и сега са семейство. Тя не ми каза дори, че се е сгодила, че планират нещо. Нямах никаква представа. Докато не се обади от Флорида...
Кери си каза, че трябва да запази самообладание, иначе ще развали всичко.
– И тя говори с теб, преди да се обади на Люси, така ли?
– Да. Искаше да уреди нещата.
– Какво да уреди?
– За Люси, разбира се. Ти за какво си помисли? Какво ще стане, когато се върне от Шотландия, и такива неща...