– Все за себе си ли мисля? Това ли беше най-учтивото нещо, което можеш да ми кажеш! За пръв път от много години, откакто Майлс ме изостави, помислих за себе си... Поне Рандъл ме цени. Най-после намерих някого, който да ме цени...
Кери спря да любезничи.
– О, престани да говориш глупости.
– Няма да те слушам... - Никола повиши глас с праведен гняв и Кери се предаде.
– Никола. Виж. Съжалявам. Но така не постигаме нищо. Имам ти номера във Флорида. Ще се опитам да измисля нещо и ще ти се обадя по-късно.
– Кажи на Люси да ми се обади.
– Не мисля, че в близко бъдеще шансовете ти са големи. Но не го преживявай толкова. И ще измисля все нещо.
– Добре - примири се накрая Никола.
– И да си изкараш весела Коледа.
– Подобно - каза Никола и затвори. Както винаги, тя не долови иронията.
На Кери най-много й се искаше да бъде вчера, нищо от това да не се беше случвало. Да бъде в празната изоставена фабрика за вълна сама със Сам Хауърд, да минава през студените кънтящи помещения, да следва високата му фигура по стълбите и по коридорите. Искаше да бъде отново в „Дюкс Армс“, на топло, със стоплящото питие, двамата възрастни мъже и боботенето на телевизора на бармана. И да не мисли за никого освен за мъжа, който седеше срещу нея през масата и говореше за неясното им и изключително несигурно бъдеще.
Но сега всичко се бе променило. Тя оправи косата си, изправи се, обърна се и отвори всекидневната. Всички бяха още там, на същите столове, в същата поза, сякаш не бе възможно да се случи нещо неприятно. Забеляза Рори, който явно бе свършил със задълженията си на готвач в кухнята и се бе качил да провери какво става и защо никой не идва да опита от неофициалното и набързо приготвено ядене. Беше седнал по турски на килима срещу майка си, с чаша бира в ръка.
Те си говореха спокойно, но когато Кери влезе, разговорът спря и всички се обърнаха към нея, сякаш появата й беше или много закъсняла, или неочаквана.
– Тук съм - каза тя, което прозвуча банално, и затвори вратата. -Извинете, че се забавих толкова.
Елфрида попита:
– Какво става скъпа? Толкова телефонни разговори. Рори каза, че майката на Люси се е обадила от Флорида. Надявам се, че не се случило нещо лошо?
– Не. Нищо лошо. - Което бе вярно, но същевременно и изключително невярно. - Просто поредната семейна криза, но тона е типично за семейството ми, така че моля ви да не се тревожите прекалено.
– Кери. Звучи страшно. Кажи ни.
– Не знам откъде да започна.
Сам, който седеше в другия край на стаята, стана, дойде при нея и попита:
– Искаш ли нещо за пиене?
Тя поклати глава, като се чудеше дали изглежда смъртнобледа, или цялата е червена поради непоносимото напрежение. Той издърпа един стол до Елфрида. Кери седна с благодарност и усети как Елфрида поема ръката й.
– Кери, скъпа, кажи ни.
И Кери започна:
– Обади се Никола - майката на Люси - обясни тя за семейство Кенеди, които нямаше как да знаят коя е Никола. - Сестра ми. Тя отиде във Флорида на гости на един мъж - Рандъл Фишер. И тази сутрин са се оженили. Ние нищо не знаехме. Тя се обади да говори с Люси и й е казала. Люси й затръшнала телефона точно в най-важния момент и сега се облива в сълзи в стаята си, като се кълне, че никога не й е харесвал Рандъл Фишер и няма да отиде да живее в Щатите. После звънна майка ми, за да ми съобщи новината. Никола очевидно е отложила връщането си и е решена да прекара медения месец с Рандъл, преди най-после да си дойде в Лондон. В резултат на което майка ми изпадна в истерия, защото иска да остане в Борнмът до края на месеца, и отказва да се върне и да гледа Люси. После Никола се обади пак, за да ми каже, че Люси й е затворила телефона, и в крайна сметка се случи обичайното сестринско неразбирателство, но успяхме да спрем, преди да започнем да си разменяме цветисти ругатни.
– Не мога да го понеса - каза Елфрида и Кери реши, че това е неуместна баналност.
Тя продължи:
– Така че кризата е както настояща, така и дългосрочна. Настояща, защото няма кой да гледа Люси в Лондон, когато тръгне на училище. Освен, разбира се, мен, слугинята. И, разбира се, ако е необходимо, ще остана в апартамента на майка ми, докато някоя от двете се върне в Лондон. Дългосрочният проблем обаче е съвсем друг. Става въпрос за бъдещето на Люси. Никола се е омъжила за американец и, съвсем естествено, в Щатите ще бъде нейният дом. Мисля, че това я радва. От друга страна, Люси не искаше да ходи в Щатите с нея дори само за ваканцията. Не й допада Рандъл и, честно казано, не мисля, че е особено привързана към майка си.
Всички я слушаха внимателно и с все по-голям интерес, но когато Кери замълча, никой не каза нищо.