Загърнат мрачно в палтото си, сгушен на задната седалка в таксито, той си мислеше за различните къщи, припомняйки си самото начало на живота си - Радли Хил, Йоркшър, където беше роден и където израсна като единствено дете на семейството. Голяма, солидна и уютна семейна къща, изпълнена с миризмата на горящи дърва, пролетни цветя и печащи се във фурната сладкиши. Къщата беше заобиколена от шестнайсет декара земя. Към къщата имаше тенис корт и малка горичка, в която през есенните вечери той стоеше с пушката си и дебнеше гълъбите да долетят от полята. Той се връщаше в Радли Хил от основното училище, след това - от пансиона и обикновено водеше със себе си приятел, с когото да прекарат заедно ваканцията. Мястото беше много удобно, подобно на старо вълнено сако, за което той си мислеше, че никога няма да се промени, но, разбира се, то се променяше, защото през последната му година в университета в Нюкасъл майка му умря и след това нищо не беше същото.
Семейният бизнес беше малка фабрика за вълнени платове. След Нюкасъл Сам имаше намерение да излети от гнездото, вероятно да си намери работа в чужбина. Но след като майка му вече я нямаше, той не можеше безсърдечно да изостави баща си и като получи дипломата си на инженер, се прибра вкъщи в Радли Хил, Йоркшър, и във фабриката. Няколко години баща и син работеха щастливо заедно и бизнесът процъфтяваше. След това обаче настъпи кризата и фабриката, която произвеждаше фини вълнени платове и лек гуид, трябваше да се бори със съвременната конкуренция от Европа, с прилива от вносни платове и с финансови проблеми. В крайна сметка се намеси „Стърок и Суинфийлд“, огромният текстилен конгломерат с централа в Лондон. Малката фабрика беше купена. Сам получи работа под тяхно ръководство, но баща му, който се чувстваше твърде стар за тия промени, се пенсионира преждевременно. Само че човъркането из градината и редките партии голф не бяха достатъчни, за да пропъдят стреса от самотата, скуката и принудителното бездействие, и след година той почина от масивен инфаркт на сърцето.
Радли Хил остана на Сам, който след известен размисъл го обяви за продан. Това му се стори единственото разумно нещо, тъй като вече се беше преместил в Лондон и работеше за „Стърок и Суинфийлд“ и беше запознат с движението на променящите се пазари и с бизнеса за вълнени платове. С парите, които получи за Радли Хил, успя да купи първия си имот - апартамент с градина в Ийл Парк Комън, толкова близо до станцията на метрото, че през нощта се чуваше тракането на влаковете. Но пък жилището имаше малка градина, огрявана от залязващото слънце, и след като го обзаведе с някои от леките мебели от старата къща в Йоркшър, стана познато и уютно място за живеене. Сам бе щастлив там, водеше безгрижен ергенски живот - в неговите спомени слънчевият му апартамент винаги беше пълен с приятели било по време на безброй спонтанно организирани партита, при които стаите бяха препълнени и гостите седяха дори и на малката тераса, било през зимните уикенди, когато старите колеги от Север идваха за ръгби мачовете в Туикнъм. Разбира се, имаше и редица тъжни връзки с другия пол.
Сам тъкмо изстрадваше една от тях, когато неочаквано сър Дейвид Суинфийлд го покани на среща. Там, в престижния офис в небостъргач далеч над лабиринтите на лондонското Сити, на него му бе съобщено, че го прехвърлят в Съединените щати - в Ню Йорк. Директорът на нюйоркския офис Майк Пасано беше поискал именно него. Това означаваше повишение, повече отговорност, по-голяма заплата.
– Има ли някаква причина да не приемеш, Сам?
Ню Йорк!
– Не, сър - каза той.
И това беше самата истина. Нямаше семейни задължения, нямаше жена, нито деца. Нищо не го задържаше тук.
– Нямам такава причина.
Той беше мечтал подсъзнателно за тази възможност, откакто бе завършил университета. Нова работа, нов град, нова страна. Нов живот.
Той заведе приятелката си на вечеря и се опита да й обясни. Тя се разплака и каза, че ако той иска, ще отиде с него в Ню Йорк. Но Сам знаеше, че не иска това. Без да се притеснява, й го каза директно и тя се разплака още повече. После дойде време да й извика такси и я гледаше как тя си тръгва от живота му. Повече не я видя.
Той беше също толкова безпощаден и с материалните си притежания. Част от живота му беше приключила и той не знаеше кога ще се върне в Лондон, ако изобщо това се случеше. Затова продаде колата и апартамента и остави само няколко любими мебели, картини и книги на съхранение, а в офиса изпразни бюрото си. Някой му организира парти преди заминаването и той успя да се сбогува всичките си приятели.