В мрачното утро все още беше тъмно. Заобиколен от багажа си, Сам плати на таксиметровия шофьор. В това време предната врата на къщата се отвори, пропускайки лъч светлина, и се появи едра мъжка фигура.
– Сам!
Почти готов за деня в бизнес центъра на Лондон, Нийл Филип беше с панталоните от бизнес костюма си и с топло тъмносиньо поло. Той слезе по пътеката и мина през вратата.
– Радвам се да те видя.
И Сам попадна в огромна мъжка прегръдка, защото Нийл никога не се срамуваше да покаже чувствата си. Усещането беше като прегръдката на мечка. Шофьорът на таксито подкара колата с безизразно лице. Нийл се наведе, вдигна двата невероятно тежки куфара и бързо влезе през отворената врата, оставяйки на Сам стиковете за голф и дипломатическото куфарче.
– Джейни приготвя децата, ще слезе след малко. Как беше полетът? Сигурно си много изморен. - Той остави куфарите в подножието на стълбата. - Чайникът е включен. Искаш ли чаша кафе?
– С удоволствие.
– Ела тогава.
Сам си свали палтото и го метна на перилото. От горния етаж чу детски глас да се оплаква от нещо. На едно от долните стъпала имаше чифт малки гумени ботуши и детско камионче. Сам последва Нийл по коридора и после влязоха в голямата семейна кухня с прозорци над мивката. Завесите все още бяха дръпнати, но над тях се виждаха тъмните облаци, а на техния фон - отраженията на лампите. Шкафовете бяха от светло дърво, хладилникът бръмчеше нежно и масата беше сложена за закуска - с карирана покривка, пакети с мюсли, кана с мляко, чашки за яйца.
Нийл сипа кафето в голяма чаша и наля гореща вода. Стаята се изпълни с приятен аромат.
– Искаш ли да хапнеш нещо?
– Не, само кафе.
Сам придърпа един стол и се отпусна на него. Предвид факта, че беше седял най-малко седем часа, не можеше да разбере защо се чувстваше толкова уморен.
– Изглеждаш страхотно, Нийл.
– Е, не е зле. Оцелявам в семейния живот.
Той намери хляба и сложи две филийки в тостера.
– Не си виждал къщата, нали? Купихме я преди две години, след като ти замина за Ню Йорк. Джейни казва, че сме се замогнали. Пък и ни трябваше градина за децата.
– Припомни ми...
– Моля?
– На колко години са Дейзи и Лео, започвам да забравям.
– Дейзи е на десет, а Лео - на шест. Те са страшно развълнувани от това, че ще останеш при нас. Говорят за това от момента, в който се обади по телефона. Колко време ще останеш?
– Не съм в отпуска, Нийл. Ще работя тук. Извика ме президентът на фирмата. Започва някакъв нов проект.
– Това сбогом на Ню Йорк ли е?
– Засега.
– Сам, много съжалявам за Дебора и всичко останало.
– Ще говорим и за това, но не сега. Имаме много неща за казване.
– Ще отидем в кръчмата довечера и ще ми разкажеш всичко на халба бира. Но помни, че си добре дошъл тук, колкото време ти е необходимо.
– Много си любезен.
– Такъв ми е характерът, приятелю.
Филийките изскочиха и Нийл ги извади от тостера и сложи две други. Сам го наблюдаваше, следейки чистите и точни движения на този голям и на пръв поглед несръчен мъж. Главата на Нийл все още носеше гъстата му тъмна коса, но на места проблясваше бял косъм. Той беше напълнял както всички спортисти на неговата възраст, но иначе не се беше променил кой знае колко.
Нийл Филип беше част от живота на Сам. Те бяха приятели от мига, в който се запознаха още първия ден в пансиона. Две притеснителни нови момчета, проправящи си път в обществото. Нийл беше един от честите гости, канени в Радли Хил за ваканциите, и майката на Сам го наричаше „моя втори син“. Когато Сам отиде в Нюкасъл, Нийл отиде в Единбургския университет, където играеше ръгби като луд и цял един сезон беше великолепен защитник в отбора на Шотландия. След университета те се срещнаха отново в Лондон - в периода на Ийл Парк Комън, и отношенията им изглеждаха така, сякаш в разговора им просто се беше появила известна пауза. Сам им кумуваше, когато Нийл и Джейни се ожениха в „Сейнт Пол“, Найтс Бридж. Когато Сам се женеше за Дебора, в градината на къщата на нейната баба и дядо в Ийст Хемптън, Нийл и Джейни прелетяха океана, за да бъдат с него, и Нийл стана кум на Сам. Сам беше много благодарен, защото иначе страната на младоженеца щеше да изпитва остър недостиг на приятели или роднини.
Нийл наля кафе и сложи яйцата да се варят. Гласовете от горния етаж се засилиха и по стълбите се чу трополене. И след това в кухнята се втурнаха двете деца. Дейзи беше облечена в училищната си униформа, а Лео носеше дънки и пуловер. Те се спряха и впериха очи в непознатия. Сам каза: