За нея той беше баща, приятел, съюзник, силният партньор в брак, който можеше да се характеризира единствено като неподходящ съюз. Джефри караше дъщерите си на училище, докато майка им лежеше в леглото, пиеше китайски чай и четеше романи. Кери си спомни как той се връщаше вкъщи от работа, и тя, чула дрънченето на връзката му с ключове, тичаше по стълбите да го посрещне, защото Доди още не се беше прибрала от партията бридж и кухнята се оживяваше единствено от прислужницата. Мрачен и уморен след натоварения работен ден, той оставяше дипломатическото си куфарче на земята, сваляше палтото си и се качваше по стълбите, за да й помогне с домашните или да слуша упражненията по пиано. Именно Джефри внасяше веселие в семейния живот, той винаги беше готов да откликне при спонтанно изразено желание да се отиде на пикник, на екскурзия или във ваканция. Той заведе Кери за пръв път на ски във Валдизер, когато тя беше само на десет години. Отседнаха в една вила под наем, която споделяха с веселите членове на още две семейства. Това беше една от най-хубавите ваканции в живота на Кери, както и началото на една страст, която никога не я напусна. Но Никола беше отказала поканата отчасти защото не обичаше да спортува, но и отчасти защото й харесваше да е сама с Доди, за да могат двете да обикалят по магазините и да купуват нови рокли за Никола, които тя да облича на коледните партита, на които я канеха и които не възнамеряваше да пропуска.
Тоалетите, момчетата и партитата бяха основните интереси на Никола и никой не се учуди, когато тя се сгоди и след това се ожени само на двайсет и една години. Младият мъж, който стана неин съпруг - Майлс Уесли, беше всичко онова, което Доди очакваше от съпруга на голямата си дъщеря. Лейди Бърфийлд бе негова баба, а родителите му имаха достойно за завист имение в Хемпшър. Беше получил образованието си в Хароу и имаше солидна работа в „Хърст и Фийлдмор“ - стара фирма за недвижими имоти с клонове в цялата страна. Майлс беше в централния им офис на „Дейвис Стрийт“, където го обучаваха в механизмите на продажбите на огромни имения, ловни стопанства и области с риболовни права. Никоя майка не би могла да иска повече и Доди се забавляваше чудесно, докато планираше сватбата, на която трябваше да завидят всичките й приятелки и за която щеше да се говори години наред.
Кери не беше шаферка на сватбата, защото отказа. Беше на петнайсет години, висока и слаба и залягаше над уроците, защото искаше да следва в университет. Външният й вид натъжаваше майка й. Тя ненавиждаше износените дънки, тежките ботуши и провисналите тениски, които Кери харесваше, и едва не припадна, когато Кери донесе вкъщи кожено яке, което си беше купила от Оксфам1 и което приличаше на умряла овца.
Когато думата „шаферка“ беше спомената, Кери веднага зае позиция и каза „не“. Последваха ужасни скандали.
– Как можеш да си толкова егоистична? - искаше да знае Доди.
– Много лесно.
– Имаш само една сестра, помисли за нея.
– Виж, мамо, не бих направила това дори и за кралицата. Аз съм висока един и седемдесет и пет, не съм шаферски тип и няма да вървя по средата, облечена като гигантски розов сладкиш. Няма да се правя на пълен идиот.
– Знаеш много добре, че няма да си облечена в розова тафта. С Никола избрахме тъмнорозов воал.
– Още по-лошо.
– Винаги мислиш само за себе си.
– Да, този път ще мисля само за себе си. Никола няма да се сърди. Тя има купища красиви приятелки, които направо умират да бъдат шаферки. Освен това изобщо не харесвам църковните сватби. - Понякога тя обичаше да дразни майка си. - Не може ли просто да се оженят в кметството! Помисли за това, колко пари ще спестиш. От друга страна, няма да има сватбени подаръци и големи и тлъсти чекове.
– Не е много любезно от твоя страна да говориш така.
– Но е практично.
Доди си пое въздух и запазвайки спокойствие, каза с равен глас:
– Ако хората искат да дадат чек на Никола като подарък за сватбата, знам, че тя ще го приеме с благодарност. Нали трябва да обзаведат новия си апартамент. Хладилници, лампи, килими. Нищо не е без пари.
– Или могат да вложат всичките пари, които ще получат, в специална банкова сметка и да ги използват, за да платят на адвокатите за развода.
Доди излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Темата за шаферството повече не беше повдигната.
Джефри се довери първо на Кери. Тя беше на деветнайсет и следваше в Оксфорд, четеше английски и книги по философия и се наслаждаваше на всеки миг от новия си живот. Една неделна сутрин той й се обади от Лондон.
– Какво ще правиш днес?
– Нищо особено.