– Ако дойда пак в Оксфорд следващата неделя, но със Серена, ще искаш ли да се запознаеш с нея?
– Разбира се. Но тя не бива да мисли, че съм толкова важна, че ще застана между вас, двамата. Не искам заради мен Серена да се чувства виновна или да съжалява. Предишните ти задължения трябва да свършат дотук и да започнеш новия си живот. Просто се погрижи този път той да бъде щастлив.
– А ти, скъпа моя? Кажи ми има ли любов в живота ти?
– Не една, десет - пошегува се тя. - Запасявам се за по-сигурно.
– Да очаквам ли още една голяма тежка сватба?
– Няма нищо на хоризонта и няма да има още дълго време. Имам твърде много други неща да свърша. А сега на всичкото отгоре трябва и да си купувам къща. Толкова много планове направихме и толкова много теми обсъдихме за толкова кратко време.
– Не бъди толкова весела. Очакват ни трудни времена.
Тя го хвана за ръката и каза:
– Съюзници сме, татко. Ще ги преживеем рамо до рамо.
Джефри се оказа прав. Очакваха ги трудни времена и звукът на неприязънта и обвиненията щеше да отеква дълго време. Но в крайна сметка бе повече от ясно, че Доди се бе обезпечила много добре и беше извлякла максималното от тази печална за нея ситуация. Както беше предвидила Кери, тя не даде нищо на Джефри, запази семейната къща в Камдън Хил, както и колата си, повечето притежания на Джефри и голяма част от парите му. Той не пожела нищо и направи максималното, за да компенсира настъпилата промяна.
Веднага щом разбра, че Кери си е купила малка къща с тераса на „Ранфърли Роуд“, Доди обяви къщата в Камдън Хил за продан (като се кълнеше театрално, че не може да остане повече там, защото изпълнена с лоши спомени), продаде я с огромна печалба и се премести в очарователен старомоден апартамент във Фулъм, който гледаше на юг през реката към Пътни и имаше частна градина в Хърлингъм.
– Моето малко самотно гнезденце - казваше на приятелите си, като звучеше едновременно жално и гордо. И всеки казваше, че тя е чудесна, но истината беше, че тя никога не е била по-доволна oт живота си с партиите бридж, с малките й партита и с непровалящата се панацея на шопинг терапията, при която се връщаше вкъщи с дизайнерски чанти и кутии, пълни с цветни хартии и скъпи неща Заедно с приятелките си започна да пътува в чужбина за ваканции, летейки в първа класа до Париж, или ходеше на средиземноморски круизи в безупречни големи кораби, по време на които имаше много възможности да блести в новите си рокли. По време на едно такова пътуване тя срещна Джони Струтърс, пенсиониран капитан и вдовец. Той явно я харесваше и от време на време, когато идваше в Лондон, й се обаждаше и я канеше на вечеря.
Тя беше щастлива. После, седем години по-късно, Никола Уесли откри, че любезният Майлс има връзка с друга жена, и се възползва от тази възможност, за да се избави от един брак, който беше станал предсказуем и скучен. И, разбира се, се върна при майка си в големия й хубав апартамент, което щеше да бъде много забавно и приятно, ако не доведе със себе си седемгодишната си дъщерички Люси и Доди не разбра, че безгрижното време е свършило.
Каната с кафето беше празна. Недопитото кафе в чашата й беше изстинало. Кери стана, изхвърли неизядената печена филийка в кошчето, изплакна каната, сложи чашката и чинийката в миялната машина, качи се горе, взе си душ, изми късата си коса и се облече. В последно време не я интересуваше много как изглежда, затова просто се разхождаше по стари дънки и без грим, но тази сутрин знаеше, че трябва да се поиздокара малко заради собственото си самочувствие.
Затова избра тесни светлокафяви панталони, кашмирено поло и лачени ботуши. Сложи си златни обици и златно колие на врата, напарфюмира се, огледа съдържанието на кожената си чанта с дълги дръжки, взе палтото си от гардероба и слезе долу.
Ключовете от входната врата се намираха в месингова паничка върху скрина в коридора, до синята саксия с бели зюмбюли. Над скрина имаше голямо огледало и докато си обличаше палтото и го закопчаваше, отражението й в него я гледаше. Тя се спря, огледа се и видя високо, слабо момиче с тъмна коса. Не, по-правилно беше да се каже висока слаба жена с тъмна коса. В края на краищата скоро щеше да навърши трийсет. Кестенявата й коса блестеше от чистота. Една къдрица като крило на птица падаше върху челото й. Очите й, подчертани от сенките и спиралата, бяха големи и тъмни като кафе, а лицето й все още носеше слънчевия загар от снежните писти. Изглеждаше добре. Беше уверена в себе си, не будеше съмнение.
Закопча палтото си - тъмносиво, със зелени нишки, което бе купила преди година във Виена. Бяха заедно с Андреас и той й помогна да го избере, а след това настояваше да го плати.