– Мамо...
Тя не довърши изречението си, защото в ключалката на входната врата се чу звукът от превъртащ се ключ и след това вратата се отвори и се затвори.
– Никола се върна.
Нямаше нужда да го казва. Тя се изправи в стола, пооправи косата си и зачака Никола да влезе със сияещо лице. Кери се изправи и се обърна да посрещне сестра си:
– Здравей.
– Кери! - Никола зяпна учудено. - Какво правиш тук? Мислех, че си в Австрия.
– Бях - каза й Кери. - Но сега съм тук.
Сестрите се огледаха. Двете изобщо не бяха близки, нито пък приятелки; никога не бяха си споделяли свои тайни. Кери разбра, че с годините Никола все повече и повече заприличваше на майка им. Същият ръст, същата фигура, гъстата тъмна коса. Същата малка недоволна уста. Както бяха една до друга, лесно можеше да минат за две сърдити близначки.
Винаги когато се сещаше за Никола, Кери си я представяше облечена в някакво костюмче. Поли и пуловери, които си подхождащи по цвят. Обувки, които подхождаха на чантите, копринено шалче и тона на червилото й. Донякъде Никола приличаше на картонените кукли, които двете обличаха в хартиени рокли със сгъващи се закрепващи части, хартиена плажна рокля, палто с кожена яка за зимна разходка, рокля с кринолин и шапчица с воал за маскарад. Дори и сега Никола не беше по-различна. Бе облечена в безупречен костюм с панталон, върху който носеше кожено яке - имитация на леопардова кожа. Чантата й беше от шоколадов на цвят велур точно в цвета на ботушите й на висок ток.
Тя остави чантата си на стола до стената и започна да разкопчана якето си.
– Завинаги ли се върна? - попита.
– Не знам, ще видим.
Кери се приближи и целуна сестра си и Никола й отвърна с формална целувка.
– Кога си дойде? - Тя свали якето си и го хвърли върху чантата.
– Преди около седмица. Но бях много заета и затова не можах да се обадя на мама по-рано.
– Е, и аз не й се обадих. - Тя хвърли студен поглед към Доди. - Предполагам, че майка ти е разказала всичко за нашата драма и се е опитала да те спечели на своя страна.
Явно Доди и Никола не бяха в добри отношения в момента и Кери реши, че Люси се измъчва доста между тях двете. Доди изглеждаше наранена и запротестира:
– Не е честно, Никола!
– Не е честно, но е истина - Никола се тръшна по средата на дивана. - Както и да е. Вече е късно. Резервирах полета. Заминавам на осемнайсети декември за две седмици.
Това дръзко съобщение беше последвано от мъчителна тишина. Доди обърна глава и се загледа в трепкащия електрически пламък.
Цялата фибра на съществото й излъчваше неодобрение. Никола погледна Кери в очите и направи гримаса, сякаш двете бяха съзаклятнички срещу майка си. Кери не отвърна на погледа, защото в този момент не харесваше нито едната, нито другата. Но не беше добре да се включва във войната. Затова каза с равен глас:
– Изглежда, има проблем с Люси.
– Беше поканена във Флорида, но отказва да дойде с мен.
– Разбирам я.
– Наистина ли?
– Мама предлага аз да се погрижа за нея по Коледа.
– Ти ли? - От устата на Никола това прозвуча обидно, но след като тя размисли за момент и го каза още веднъж, този път обаче не толкова обидно, а съвсем различно - като блестяща идея, която досега не й беше хрумвала - Ти?
– Но аз не мога.
– Защо не?
– Нямам къща, нямам дом.
– А Ранфърли Роуд?
– Още е под наем.
Доди реши да се включи в разговора:
– Мислех, че Кери може да вземе Люси при баща ти в Корнуол. Но явно и това е невъзможно.
– Защо? - попита Никола.
– Няма място - обясни й Кери.
– А проклетият Майлс и съпругата му не искат да я вземат. Егоисти такива! Извинения, извинения от всички страни... - Тя започне да гризе нокътя на палеца си. - Както и да е, аз ще пътувам. Отивам във Флорида с Рандъл и никой не може да ме спре. От много време не съм имала ваканция, затова отивам.
От една страна, със съчувствие, а, от друга, със загриженост към Люси Кери се опита да разсъждава:
– Но Никола...
Тя не успя да продължи, защото сестра й се нахвърли срещу нея.
– Лесно ти е на теб!
Кери се учуди колко хиляди пъти беше чувала това познато оплакване: „Лесно ти е на теб!“.
– Нямаш деца, не знаеш какво е да си вързана ден и нощ за едно дете. Учебни години, срокове, ваканции, да забавлявам Люси, да се оправям с проблемите в училище сама. Доколкото виждам, целият ти живот е бил като дълга ваканция. Нищо друго освен ски и приятно прекарване. Планини, млади хора и партита с греяно вино. И изобщо не се връщаше от Австрия. От години не съм те виждала, Безгрижен живот.