– Боже, какъв студен ден! - каза той. - Човек е доволен да се прибере вкъщи.
Тя се съгласи и му благодари, след това излезе навън, където облачният зимен следобед вече преминаваше във вечер. Колите караха със запалени светлини и витрините на магазините хвърляха квадрати от светлина върху тъмните улици. Докато стигна малката къща на семейство Лъмли, ръцете й замръзнаха и много трудно свали ръкавицата си, за да отключи. Вече вътре, беше благодарна за топлината. Запали лампата и спря алармата. Влезе в кухнята и остави торбичката с покупките на масата, а след това, все още с палтото си, напълни термоканата и я включи. После пусна карираните синьо-бели перденца и извади покупките. В това време водата завря и Кери си направи чаша чай. Накрая свали палтото си и го сложи върху облегалката на един стол, взе бележника от чантата си и седна на телефона.
Елфрида Фипс, Пълтънс Роу, Дибтън. Кери набра номера. Тя чу как телефонът на Елфрида звъни, и зачака. Мина доста време, но никой не вдигна. Явно Елфрида не беше успяла да си купи телефонен секретар. Може би беше излязла. Кери се отказа, изпи чая и се качи горе, за да закачи палтото си и да си смени обувките. После слезе долу, пусна завесата в хола и запали камината. След това се върна в кухнята и още веднъж опита да се обади на Елфрида. Но безуспешно. След третия опит, след като обели картофите за вечеря, почисти карфиола и беше направила марината за пилешките гърди, започна да се притеснява. В края на краищата от доста време не се бе обаждала на Елфрида. Елфрида не обичаше да пише писма и предпочиташе телефона, но винаги си беше вкъщи. Изведнъж се уплаши от мисълта, че може би Елфрида е умряла. Тази възможност я изненада, но след това тя размисли, защото знаеше, че ако нещо се бе случило на Елфрида, Джефри щеше да й каже.
Джефри. Реши да се обади на баща си, защото Джефри щеше да знае какво става с братовчедка му. Кери знаеше номера му в Ембло наизуст, затова вдигна слушалката и го набра. Този път имаше успех, защото баща й отговори почти веднага.
– Джефри Сътън на телефона.
– Джефри, обажда се Кери.
– Скъпо момиче, как си?
– Добре съм, но ми е студено.
– Не е ли ужасно това време! Едва не ни издуха от скалите.
– Как са Серена, Бен и Ейми?
–Добре са, Серена отиде с колата да ги вземе от училище и аз седя тук самичък, пиша чекове и плащам сметки. Какво има?
– Имаш ли време да поговорим?
– Колко време?
– Около час.
– Какво става?
– Търся Елфрида. Звъня в Дибтън, но не отговаря.
– Тя не е там.
– Не е там ли?
– В Шотландия е.
– Какво прави в Шотландия?
– Отиде там миналия месец и остана.
– Защо не ми каза, когато ти се обадих миналата седмица?
–Имаше други, по-важни неща, за които да говорим, например за теб.
– Да - Кери се засрами малко, - извинявай.
– Не знаех, че това, къде е Елфрида, е толкова важно за теб.
– Сега е важно. Защо е в Шотландия?
Джефри каза:
– Дълга история.
После й разказа всичко - как в Дибтън Елфрида е имала едни приятели, семейство Блъндъл. Те били изключително гостоприемни и тя много ги обичала. Но тогава се случила трагедията. Госпожа Блъндъл и дъщеря й били загинали при ужасна пътна злополука. Господин Блъндъл бил съсипан и напуснал Дибтън и потърсил убежище в Шотландия, където имал някаква малка къща. Елфрида отишла с него.
Докато слушаше с ужас тази тъжна история, Кери все повече се озадачаваше. Тя познаваше Елфрида много добре. Знаеше, че има добро сърце и е услужлива, без да мисли много за бъдещето. Но въпреки това цялата история й звучеше малко странно. Тя изрече на глас първата мисъл, която й хрумна:
– Да не би да е влюбена в този мъж?
– Не знам, Кери. Не знам какво става. Тя ми разказа всичко по телефона и звучеше повече притеснена, отколкото ентусиазирана.
– Значи не е влюбена в него, просто се грижи за него.
– Каза ми, че той я е помолил да го придружи за компания и утеха и тя се е съгласила.
– Питам се, каква утеха?
– Тръгваха на следващия ден с кола и щяха да пътуват с почивки.
– Къде са в Шотландия?
– В Съдърланд, далеч на север. Имам адреса и телефонния номер. Не исках Елфрида просто да изчезне, без никой да знае къде е.
– Обаждала ли ти се е оттогава?
– Не. Предполагам, че се занимава с други неща.
Всичко това беше много объркващо. Кери каза:
– Лоша работа.
– Защо?
– Наистина ми трябваше Елфрида. Исках да се свържа с нея, исках да говоря с нея.
– Проблем ли има?
– Може да се каже.