Мъжът завърза и последната връзка и се изправи на крака. Оскар пече беше до него. За момент се поколеба дали да не спре, за да размени с него един любезен поздрав. Може би да го попита как е била играта. Но докато се чудеше, го изпревариха:
– Здравейте. Как беше разходката?
Оскар се спря и се обърна към мъжа:
– Май беше далечко за мен. Липсва ми тренинг. А играта как беше? - Предадохме се на петнайсетата дупка. Изплашихме се. Беше прекалено тъмно и студено - той се наведе да вдигне обувките си за голф, хвърли ги отзад в колата и затръшна багажника. - Времето не позволява истински приятна игра - каза той и пристъпи напред.
Оскар видя червендалесто селско лице с две пронизващи сини очи.
– Простете, вие сте Оскар Блъндъл.
Оскар се смути от факта, че не само го бяха видели, но и го разпознаха.
– Да - каза, което прозвуча по-скоро като признание.
– Разбрах, че се връщате в Крийгън. (Какво ли още знаеше?) Тук съм само от двайсет години, така и не успях да се запозная с баба ви, госпожа Маклелън. Но имах удоволствието да станем добри приятели с Хектор. За съжаление се радвах на компанията му кратко, преди той да предаде Коридейл на Хю и да се премести да живее на Юг. Между другото казвам се Питър Кенеди. - Той подаде ръка и Оскар подаде своята, която беше в ръкавица. - Добре дошли в Крийгън.
– Благодаря.
– Сигурно сте се изтощили. Ходили сте дълго, и то при този леден вятър. Влизам вътре за чаша чай. Бихте ли искали да ме придружите?
Оскар не отговори, колебаейки се, разкъсван от емоции. Така си беше. Бе изтощен до мозъка на костите си и мисълта да седне за малко на топло и да се отпусне с чаша топъл чай, който да възстанови силите му, бе доста изкушаваща. От друга страна, не беше сигурен дали е достатъчно смел да влезе в този ярко осветен и весел клуб. Щяха да го представят на останалите, трябваше да говори с непознати, да отговаря на въпроси.
Но имаше нещо толкова топло и истинско в новия му приятел, толкова обаятелно и искрено, че не можеше да откаже директно на предложението. Затова потърси някакво извинение.
– С кучето съм.
– Ще го сложим в колата ми. Нищо няма да му стане да почака малко.
– Аз... - трябваше да го каже - предпочитам да не се виждам с майор Биликлиф.
Върху веселото лице на Питър Кенеди се появи разбираща усмивка.
– Не се притеснявайте! - Той сложи ръка върху рамото на Оскар. - Той си тръгна преди пет минути. Видях го как потегля с колата.
– Ще ме помислите за груб.
– Не, нищо подобно. Ще дойдете ли с мен?
– Да. Да, ще дойда. С удоволствие. Благодаря ви много.
– Прекрасно.
Те се заеха с Хорацио и го затвориха отзад в колата на Питьр Кенеди заедно с обувките и чантата за голф. Той ги гледаше укорително през задния прозорец, но Оскар беше твърд.
– Няма да се бавя - каза той на Хорацио.
Те вървяха един до друг, завиха на ъгъла и се изкачиха по ниските стълби до предната врата. Питър Кенеди я отвори и я държа, докато Оскар влезе в преддверието с килимчета тук-там на пода и с етажерки по стените, на които имаше сребърни купи и трофеи. От портретите ги гледаха лицата на бивши капитани на отбори. Остъклената врата вдясно водеше към главното помещение, където имаше маси и удобни столове, както и малък бар в ъгъла. Един-двама души ги погледнаха, когато влязоха, но като цяло никой не им обърна особено внимание.
– Ще седнем там. Има една свободна маса и няма да вдигаме шум...
Преди обаче да успеят да седнат, се отвори една врата отстрани на бара и се появи възрастна сервитьорка. Тя носеше черна пола и бяла блуза, а бялата й коса беше фризирана с прекрасни къдрици.
Огледа ги и веднага се усмихна:
– Господин Кенеди, не очаквах да ви видя тази вечер.
– Здравей, Джеси. Не сме закъснели много за чаша чай, нали?
– Никога не е късно за това. Сигурно сте измръзнали след играта в такъв ден. - Тя погледна към Оскар, който беше свалил шапката си от туид и стоеше там, опакован в пластове от пуловери и връхни дрехи. - И вие ли взехте участие в играта?
– Не. Аз само се разхождах.
– Джеси, това е господин Оскар Блъндъл. Той ще живее в Естейт Хаус.
– Олеле, значи това сте вие. Чух, че сте се преместили, но не ви бях виждала още. И вие ли играете голф?