– Ало.
– Елфрида?
– Да.
– Кери е. Кери Сътън.
– Кери? Къде си?
– В Лондон. Как си?
– Добре съм.
– Джефри ми каза, че си в Шотландия. Даде ми номера ти. Елфрида, трябва да те попитам нещо. Искам да те помоля за една услуга. Огромна услуга.
– Казвай.
– Става дума за Коледа.
Разговорът, разбира се, беше много дълъг. Най-после приключиха. Елфрида постави слушалката на телефона и в този момент чу как предната врата на долния етаж се отваря и се затваря. Разбра, че Оскар и Хорацио са се прибрали. Тя се наведе през перилото и извика:
– Прибрахте ли се?
– Да, тук сме.
Тя слезе по стълбите. Той беше в коридора - сваляше си якето и шапката, закачвайки ги на дървената извита закачалка. Хорацио вече беше в кухнята и търсеше купичката си за вода и топлия си кош.
– Доста се забавихте.
– Вървяхме дълго. До другия край на игрището и обратно. Бях забравил, че е толкова далеч. Той прокара ръка през косата си.
Елфрида забеляза, че изглежда изтощен.
– Чаша чай? - предложи тя.
– Мисля, че бих искал нещо по-силно.
– Уиски? Качи се горе. При камината. Ще ти го донеса.
Тя отиде в кухнята, наля му чаша уиски и кипна вода, за да си направи още една чаша чай, защото знаеше, че първата вече беше изстинала. Хорацио беше заспал. Тя го остави и се качи горе с чая в едната ръка и с уискито в другата. Облегнат с ръка на камината, Оскар се взираше в огъня. Обърна глава към нея, когато тя дойде, е се усмихна с благодарност.
– Колко си мила...
Той взе чашата и седна внимателно в единия фотьойл. Елфрида пусна завесите, оставяйки навън нощната тъмнина.
– Не ги бях спуснала, защото седях до прозореца да те чакам. Нещо като сестра Ане.
– Да не си помисли, че съм умрял?
– Въображението ни понякога може да ни изиграе лоша шега.
– Забавих се. Пред клуба за голф срещнах един мъж. Поговорихме си. Той ме покани на чаша чай в клуба и аз приех. След това той отиде да говори с един възрастен човек в инвалидна количка и аз попитах сервитьорката кой. Казва се Питър Кенеди и е местният пастор.
Елфрида чакаше. Накрая попита:
– И какво стана, Оскар?
– Помислих си, че знае какво ми се е случило. Катастрофата с Глория и Франческа. Съобразих, че може би Хектор го е предупредил. Реших, че е просто приятелски настроен човек. Но се опасявам, че беше любезен, беше му мъчно за мен. Не искам някой да ми помага. Искам да ме оставят на мира. Затова не останах. Тръгнах си. Прибрах се.
– Ох, Оскар.
– Знам. Груб и без добри обноски.
– Сигурна съм, че ще разбере.
– Надявам се. Хареса ми изражението на лицето му.
– Има време. Не бързай.
Той си пое дълбоко въздух и от гърдите му се отрони ужасна въздишка. Каза:
– Не мога да се понасям.
– Моля те, никога не говори така.
– Укоряваш ли ме?
– Не. Мога да те разбера.
Тя отпи от чая си, горещ и успокояващ. Седна срещу него в малък викториански стол с тапицерия от шотландско каре. Огънят в камината топлеше краката й. Тя каза:
– Може би не е най-подходящият момент сега, но трябва да ти попитам нещо. Имам да ти кажа нещо.
– Надявам се, не искаш да кажеш, че се готвиш да ме напуснеш
– Не, не е това. Току-що проведох телефонен разговор. Обади се дъщерята на Джефри — Кери Сътън. Върнала се е от Австрия. Иска да дойде да прекара Коледа с нас.
– Но ние няма да празнуваме Коледа.
– Оскар, казах й. Агнешки котлет за обяд и никакви украси Казах й, че с теб така сме се разбрали. За нея няма значение. Каза, че и нея не я вълнува Коледа.
– Нека дойде тогава.
Елфрида се поколеба:
– Има и още нещо, по-сложно.
– Какво, някой мъж ли?
– Не. Внучката на Джефри. Племенничката на Кери - Люси. Ако дойде Кери, трябва да дойде и Люси.
Настъпи дълго мълчание. Оскар отмести поглед от Елфрида и го впери в огъня. За миг се състари и изглеждаше като чичо си в онзи страшен ден, когато Елфрида неочаквано се натъкна на възрастния мъж и за момент си помисли, че вижда Оскар. Тя каза:
– Казах на Кери, че трябва да те попитам. Че трябва да ти кажа за детето.
– На колко години е?
– На четиринайсет.
– Защо трябва да дойде и тя?
– О, не знам - вдигна рамене Елфрида. - Някаква история с майка й, която отива във Флорида да прекара Коледа с приятеля си, и дъщеря й не иска да отиде с нея. Доди - бабата, също не иска детето. Егоистичните разправии, които винаги са били част от семейството ми.
Оскар не коментира. Елфрида прехапа устни:
– Мога да се обадя на Кери и да й откажа. Мога да й кажа, че е прекалено рано. Малко момиче покрай теб би било много тежко за теб сега. Дори непоносимо. Разбирам това. И няма да загубиш уважението ми, ако откажеш.