Църквата, скрита зад дантела от голи дървета, блестеше в слънчевата светлина. Над кулата й кръжаха чайки, а по ветропоказателя на върха бяха накацали гарги. Скреж беше украсил тревата на старото гробище, а колите, които слизаха от далечни ферми по хълмовете, бяха покрити с калпаци от сняг. През отворения багажник на едно комби стърчеше коледна елха.
След като свърши горе-долу с домакинската работа - оправи леглата, подреди дървата в камината и донесе още дърва в кошницата от навеса, Елфрида седна на еркерния прозорец, където можеше да наблюдава цялото това движение. Оскар беше тръгнал след като известно време се бори със скрежа по предното стъкло на колата и се опита да задейства чистачките. Елфрида се надяваше, че Роуз Милър ще му се зарадва.
Тя се обърна към масата и докато нежното слънце галеше гърба, започна да пише писмото си до Хектор.
Естейт Хаус
9 декември
Скъпи Хектор,
Колко мило от твоя страна да ни пишеш и ти благодаря от името на Оскар и от мен за този особено щедър чек. Той ще се окаже много полезен поради няколко причини. Липсват ни някои основни неща, но се справяхме и без тях. Сега обаче с нас за Коледа ще бъде младата ми племенница Кери Сътън и с нея ще дойде племенничката й Люси, която е на четиринайсет години. Така че ще е хубаво да мога да поосвежа къщата и да я направя по-приветлива. Трябва ни нов тостер, но като че ли това е всичко. Ще купя обаче някои мебели за стаята на Люси (ще я настаним на тавана!) и твоят чек ще свърши много хубава работа. Ще намеря магазин за мебели втора употреба.
Оскар е добре. Беше се затворил в себе си, откакто дойдохме, и от време на време това ме потискаше - чудех се дали изобщо ще се вдигне този скръбен облак, за да може той да продължи напред. Не искаше нито да се вижда, нито дори да разговаря с когото и да било. Вчера обаче изведе на разходка кучето ми Хорацио и при клуба за голф го заговорил Питър Кенеди. Оскар много го хареса и каза, че е симпатичен. Питър го поканил в клуба на чай и Оскар влязъл вътре, но после разбрал, че Питър Кенеди е пасторът, изплашил се и избягал.
Това много го разтревожи, но мисля, че тази случка го поразбуди и той разбра, че не може да се крие завинаги. Тази сутрин той отиде с колата при Роуз Милър в Коридейл. Това е първата му доброволна крачка в света на останалите хора и съм много благодарна за това, като се надявам скоро да се видим и със семейство Кенеди. Както и да се развият нещата обаче, не бива да му оказваме натиск, а трябва да бъдем търпеливи, докато не се справи с нещата със собственото си темпо.
Наистина сме добре, дните минават спокойно. Тази част на света е особено спокойна и с кучето ми Хорацио си правим дълги разходки на брега, като понякога се връщаме след залеза на слънцето. Нямаме телевизор, но не ни и трябва. Оскар си носеше малкото радио и прекарваме дългите вечери в игра на карти под съпровода на „Класик Еф Ем.
Пътуването от Хемпшър беше изморително и бяхме...
Елфрида беше толкова погълната от писането, че бе изключила от възприятията си гласовете от улицата долу. Не чу нито отварянето, нито затварянето на портата от ковано желязо, нито дори стъпките, които се насочиха към предната врата. Когато се звъна на вратата, тя се стресна толкова много, че изпусна писалката. От долния етаж както винаги се чу паникьосаният лай на Хорацио, който се понесе из цялата къща. Елфрида стана, излезе от стаята и слезе по стълбите.
– Ох, Хорацио, млъкни!
Тя мина по коридора и когато стигна до тежката врата, я отвори широко. Тогава слънцето влезе заедно с пронизващия студ от вън, където стоеше непозната жена.
– Извинявам се за поведението на кучето.
– Няма нищо.
Посетителката беше някъде към края на трийсетте, висока, слаба, с изключително необичаен външен вид. Имаше много тъмна, почти гарвановочерна коса с бретон, която падаше свободно върху раменете й. Под износеното й яке се виждаха дълга червена вълнена пола и ботуши. Шалът подчертаваше красивото й лице без никакъв грим. Бузите й със слънчев загар бяха порозовели от сутрешния студ. Имаше леко хлътнали очи с цвят на кафе. В едната ръка държеше пазарска чанта, а в другата - селска кошница с яйца. Тя се усмихна:
– Здравейте. Вие сте Елфрида Фипс, нали? Надявам се, че не ви притеснявам, аз съм Табита - Елфрида не знаеше за какво става дума, и учудването й се изписа ясно по лицето й. - Табита Кенеди. Съпруга на Питър Кенеди.