– Какво има вътре?
– Не знам, Люси. Не съм влизал.
– Може ли да влезем сега? Само за малко...
– Аз... - поколеба се той.
– О, моля ви. Църквите са толкова приятни, когато са празни. Като празни улици. Можеш да видиш формата им. Само за малко.
Той си пое дълбоко въздух и за миг тя помисли, че ще й откаже, че ще се оправдае, че няма време или че ще дойдат друг път. Но той въздъхна дълбоко:
– Добре.
Люси отвори портата, която изскърца, и тръгнаха по пътеката. След като влязоха във входа, видяха следния надпис:
ПОСЕТИТЕЛИТЕ СА ДОБРЕ ДОШЛИ,
НО, МОЛЯ, БЕЗ КУЧЕТА
Така че вързаха каишката за дръжката на външната врата и оставиха Хорацио на изтривалката. Той не изглеждаше очарован от това.
Църквата беше празна. Стъпките им отекваха по плочките и стигаха до покрива. През витражите се процеждаше слънчева светлина. Трите отделения бяха с пейки и човек добиваше впечатлението, че има три църкви. Стените бяха каменни, а куполът се издигаше високо над главите им. Мазилката между извитите греди беше светлосиня и напомняше лятно небе.
Люси отиде да разгледа. Прочете какво пишеше на паметните плочи - хора от друга епоха, верни служители на Бога и редовни поклонници. Имаше множество благороднически имена и титли, както и имена на обикновени хора. Църквата беше по-голяма, отколкото очакваше, и докато тя разузнае всичко - от декоративния почерк до възглавничките, всяка от които бе прилежно украсена с ръчна бродерия, Оскар се умори да стои прав и се настани удобно на една от предните пейки, да я чака.
Люси се почувства малко виновна и седна до него.
– Извинявай.
– За какво?
– Че се забавих толкова.
– Радвам се, че те интересуват такива неща.
– Кери ми каза, че си бил органист. Че си преподавал музика.
– Да. Бях и диригент на хор. - Той я погледна. - Свириш ли на пиано?
– Не. Никога не съм се учила. Мама каза, че това ще отнеме прекалено много време от уроците, игрите, домашните и другите неща. Пък и в жилището на баба няма пиано.
– Би ли искала да се научиш да свириш?
– Да, мисля, че бих искала.
– Никога не е късно. Обичаш ли да слушаш музика?
Люси вдигна рамене.
– Само поп и подобна музика. - После помисли малко. - Понякога от училище ни водят на концерти. Бяхме на открит концерт в Риджънтс Парк това лято. Имаше огромна сцена и истински оркестър
Оскар се усмихна.
– И заваля ли?
– Не, беше хубава вечер. В края на концерта изсвириха „Музика за кралски фойерверки“ и в същото време имаше фойерверки Много ми хареса това. Музиката и ритъмът на инструментите, а така също светлините и ракетите си пасваха и всичко беше двойно по-интересно. Сега, ако чуя същата музика, мога да видя фойерверките и нощното небе, изпълнено с всякакви звезди.
– Истинско преживяване.
– Да, беше страхотно. - Тя мушна брадичката си в новото си яке и погледна нагоре към високите витражи, които сякаш ги гледаха.
– Не бих искала да имам рожден ден посред зима. Не бих искала да съм родена на Коледа.
– Защо?
– Първо, сигурно бих получила само един подарък. Освен това обикновено времето е мрачно и потискащо.
– Кога ти е рожденият ден?
– През юли. Така е много по-добре. Само дето обикновено съм на училище тогава.
– Е, поне е лято.
– Да.
Оскар се замисли за момент и каза:
– Всъщност не мисля, че Христос е бил роден през зимата. Според мен вероятно е бил роден през пролетта.
– Наистина ли? Защо мислиш така?
– Ами овчарите пазели стадата си, което вероятно означава, че е било време овцете да се агнят. И овчарите е трябвало да гледат за вълците, да не би да дойдат да изядат агънцата. Освен това научните доказателства сочат, че е имало необикновено ярка звезда по това време, преди две хиляди години, на това място.
– Тогава защо не празнуваме Коледа през пролетта?
– Мисля, че първите християни са били доста хитри хора. Те просто са приспособили наследеното от езичниците, които били покръстили. Вече е имало установен празник на зимното слънцестоене през най-краткия ден в годината. Предполагам, че за да се развеселят, тези предхристиянски народи си правели нещо като парти - палели огньове, гуляели, горели свещи, късали имел, печели сладкиши. - Оскар се усмихна. - Напивали се. Правели оргии.
– И ранните християни просто са използвали същото парти?
– Нещо такова.
– Но са добавили и други неща.
– Вярата в Божия Син.
–Разбирам. - От такава гледна точка изглеждаше доста практична идея. - Ами коледната елха?
–Идва от Германия. Донесъл я е принц Албърт, съпругът на Виктория.
– Ами пуйката?