Август седи мълчаливо, а студените му очи се взират в луноРазбивача от холото. Без да ме погледне, той пита:
- Ти каза, че твоят план бил в две части. Каква е втората?
Сменям холото. На мястото на корабостроителниците се появява Академията. Кораби опасват матовосивата й повърхност. На заден план се въртят астероиди.
- Тези кораби са направо древни - заявява Лицен, преди да успея да заговоря. - В сражение са безполезни. Да не би да планираш да откраднеш и тях?
- Не, Претор Лицен. Планирам да открадна студентите. -Добавям още едно изображение. Институтът на Марс се присъединява към Академията. После още един Институт, на Венера. След това двата Института на Земята. И Институтите на Галилей и Сатурн. После и още, докато във въздуха се реят близо дузина изображения.
- Искам да открадна всички учащи се. Не за да се бият. За да поискам откуп.
- Кръвогаден ад! - Мустанга избухва в смях. - Дароу, ти нормален ли си?
Август се мръщи.
- Виргиния, овладей се.
- Аз се владея, татко. Но не и твоето зло куче.
- Забравяш си мястото.
- А ти забравяш как изглеждаше Клавдий, проснат мъртъв на земята. И Лето също. Това ли искаш и за останалите от нас? - Тя съжалява за думите си в мига, в който се откъсват от устните й.
- Затваряй си устата, момиче! - Август трепери от негодувание. Костеливите му пръсти стискат ръба на масата и тя проскърцва. - Откакто пусна между краката си онова момче от Белона, си като отвързана! Влизаш тук и се перчиш като Феичка! Хрупаш ябълка като дете! Престани да се правиш на циркаджийска курва и се дръж подобаващо за името си!
- Като живия ти син ли? - пита тя.
Той вдишва продължително, за да се успокои.
- Ще мълчиш или напускаш!
Мустанга изскърцва със зъби, но необичайно за себе си млъква. Устните на Плиний се извиват в предоволна усмивка.
- Не я обвинявайте, драги ми господа, ако войната вече й е омръзнала - казва той, забивайки деликатно нож в ранения враг. - След толкова много нощни съвещания, прекарани в хо-ризонтална дипломация с Белона, нейната издръжливост вече не е каквато беше.
Кавакс се нахвърля върху Плиний. Даксо го дръпва назад тъкмо навреме. Но Мустанга първа надвиква врявата:
- Сама мога да защитя честта си, драги ми господине. Но от Плиний обидите трябва да се очакват. В края на краищата и мен ще ме е яд, ако жена ми превиваше гръб, за да се погрижи толкова много от младите ви наемници да се научат как да си пъхат както трябва мечовете в ножницата!
Плиний впива яден поглед в нея, а тя става и продължава:
- Напуснах Марс, за да трупам знания в двора на Суверена. Не съм изоставила семейството си, както толкова много от вас предполагаха. И не съжалявам, че съм заминала и съм пропуснала разговори като този. Защото вас, драги ми господа, като че ви бива само за едно и то е да се заяждате. При все това бързо постигнахте съгласие да ме нарочите за мишена за подигравки. Любопитно! Дали е, защото виждате в мен заплаха за вашата власт? Или е просто защото съм жена? - Тя се взира в няколкото жени, разпръснати около масата. - Ако случаят е такъв, самозабравяте се. Това общество е основано от мъже и жени, според техните заслуги. Скъпият Политико Плиний е прав. Аз бих избегнала тази война. Всъщност се опитах. Защо иначе според вас позволих на Касий ау Белона да ме ухажва? Но войната е тук. И аз ще защитавам семейството си срещу всички заплахи, както външни, така и вътрешни.
Август си позволява най-леката, най-оскъдната усмивка, близначка на първата. По-условна обич от неговата не съм виждал. Колко бързо може да нарече дъщеря си „курва“, а после да се усмихне, когато тя възвърне загубената власт над залата. Изведнъж тя вече е от значение.
- Тогава какво мислиш за моя план? - питам.
- Мисля го за опасен. Той увеличава размаха на войната, без да ни подсигурява ползи. Неморален е и създава опасен прецедент. Но пък неморалността е присъща на войната. Затова трябва просто да решим докъде желаем да стигнем.
- Ти познаваш Октавия по-добре от мен - казвам. - Тя докъде ще стигне?
Мустанга се умълчава.
- Ако постигнем победа и помолим за мир, независимо от позиция на силата или на слабостта, тя ще приеме предложението...
- Виждаш ли! - грейва Плиний.
Мустанга не се е доизказала:
- Тя ще предложи неутрално място. И в деня, когато ние пристигнем да сключим мир, тя ще стори всичко, което е в нейна власт, за да ни избие до крак.
Плиний поглежда ту мен, ту нея - разбира колко лесно са го изиграли.
- Значи няма връщане назад? Победа или смърт? - питам категорично аз.