- Действително, Дароу - отвръща тя с усмивка. - Победа или смърт.
- Като че те надхитриха, Плиний. Продължаваме нататък по плана на Дароу. - Август се изправя. - Утре Претор Лицен ще поеме командването на този кораб и неговата флотилия и ще увлече флотилията на Суверена в преследване, а аз ще отведа малък ударен отряд от корвети и фрегати на Газовите гиганти. С тях аз ще нападна корабостроителниците на Ганимед.
- Ще дойда с вас, господарю мой! - заявява гръмогласно Кавакс. При този звук лисугерът скача от скута му и се шмугва под масата да трепери.
-Не.
Лицето на Кавакс помръква.
- Не? Но, Нероне... Тамошната защита - бойни станции, изтребители, кораби-факли - те ще попилеят всеки отряд от корвети, който отведете! - Едрите му длани жестикулират умолително. - Нека ние го сторим за вас.
- Забравяш кой съм аз, приятелю мой.
- Поднасям извиненията си, не исках да кажа...
Август му махва да спре с извиненията и се обръща към Мустанга:
- Дъще, ще вземеш каквото ти е нужно от флотилията, за да осъществиш втората част от плана на Дароу.
Да гледаш Плиний сега, е все едно да гледаш дете, което стиска шепа пясък и се опитва да го задържи. Той не разбира какъв курс са поели нещата. Но не е чак толкова глупав, че и сега да играе играта си. Каквато си е змия, ще изчаква в тревата.
АрхиГубернаторът се обръща към мен:
- Дароу, какво ми каза ти, преди да пролееш кръвта на Касий?
- Казах, че вие трябва да сте Крал на Марс.
- Приятели мои... - Август отпуска тънките си длани върху масата със сковани пръсти. - Дароу прояви способности, които никой от вас не притежава. Той предсказва какво искам аз. Аз искам да бъда крал. Направете ме такъв. Свободни сте.
Залата се изпразва. Аз изчаквам заедно с Август. Той иска да поговорим насаме.
На минаване Мустанга се отърква в мен и игриво ми намига.
- Хубава реч - смънквам аз.
- Хубав план.
Тя стисва ръката ми и после изчезва.
- Пак си в лигата - отбелязва Август и ми посочва да затворя вратата. Сядам близо до него. Суровите бръчки по лицето му се вдълбават, когато се вглежда в очите ми. Отдалече бръчките са невидими. Но толкова отблизо тъкмо те са онова, което изгражда лицето му. Загубата набраздява с такива бръчки лицето на човека и ми напомня: Това е мъжът, когото не бива да гневиш. Мъжът, на когото не бива да си длъжник.
- Можем да приключим с праведното възмущение, преди да се е заизливало от езика ти. - Той сключва пръсти и изпитателно оглежда обработените кутикули. - Въпросът е елементарен и ще отговориш на него: ти демократ ли си?
Не бях го очаквал. Мъча се да не се оглеждам нервно.
- Не, господарю мой. Никакъв демократ не съм.
- Не си Реформатор? Не си някой, който иска да измени нашето Споразумение, за да създаде по-справедливо и по-порядъчно общество?
- Човекът сега е правилно организиран... - казвам аз и замълчавам. - Освен няколко изтъкнати изключения.
- Плиний?
- Плиний.
- Всеки от вас има своите дарби. А ти ще направиш добре, ако не се съмняваш в моята преценка да го задържа близо до себе си.
- Да, господарю мой. Но аз съм демократ не повече, отколкото вие сте Лун.
Той не се усмихва, каквото беше моето намерение. Вместо това натиска едно копче и от високоговорителите еква речта, с която завладях „Пакс“. Холозапис показва лицата с различен Цвят.
- Наблюдавай израженията им. - Той наблюдава моето, докато минава през поредица видеоклипове от различни части на кораба, показващи как екипажът слуша речта, която произнесох, преди те да въстанат срещу своите Златни командири. -Виждаш ли това? Ето това там! Искрата? Виждаш ли я?
- Виждам я.
- Това е надежда. - Мъжът, убил жена ми, изчаква лицето ми да ме издаде. Ще има да взема. - Надежда.
- Твърдите, че съм допуснал грешка ли? - питам.
Той си спомня стари думи.
- Омразен като портите на Хадес е за мен човекът, който крие в душата си едно, а говори друго.
- Душата ми винаги е била оголена.
- Така твърдиш ти. - Устните му леко се разтварят и изсъскват думите: - Но докато терористите разпространяват лъжи по мрежата, докато бомби съсипват градовете ни, докато нисшеЦветните роптаят недоволно, докато започваме война въпреки термитите, спотайващи се в нашите основи, ти казваш това.
- Всеки хаос е...
- Затваряй си устата! Ти знаеш ли какво ще стане, ако другите Губернатори ни помислят за Реформатори? Ако другите родове виждат в моя род бастион на равенството и демокрацията? - Той посочва една чаша. - Потенциалните ни съюзници. - Бутва чашата от масата и я оставя да се строши. Посочва друга. - Животът ни. - И тя пада и се счупва. - Достатъчно е, че Реформаторският блок на Луната слухтеше около дъщеря ми. Не може да изглеждаш политически ангажиран. Остани воин. Остани скромен. Разбираш ли?