Ами ако нисшеЦветните се съюзят с нас? - иска ми се да попитам, но тогава той би наредил на своите Обсидиани да ме убият на място.
- Разбирам.
- Добре. - Август поглежда ръцете си и завърта един пръстен на пръста си. У него се прокрадва колебание. - Мога ли да ти се доверя?
- В какъв смисъл?
От устата му изригва презрителен смях.
- Повечето биха казали „да“, без да мислят.
- Повечето хора са лъжци.
- Мога ли да ти поверя власт, автономна спрямо моята? -Той разсеяно се почесва по брадата. - Тогава мнозина напускат своите господари. Тогава очите им се изпълват с глад. Римляните са го учили пак и пак. Затова не са позволявали на генералите да прекосяват с войските си Рубикон без разрешение от Сената. Мъжете, предвождащи армии, скоро започват да осъзнават колкo са силни. И винаги знаят, че точно тази тяхна сила няма да е вечна. Трябва да побързат да я използват, преди войската им да ги напусне. Но прибързаните решения рушат империи. На сина ми например никога не бива да се предоставя подобна власт.
- Той си има своите делови начинания.
- Тази власт е бавна. Хитро постъпи той, макар и неподобаващо на името ми. Бавната власт може да смели всеки муден враг. Но бързата власт, онази, която може да пътува с теб навсякъде и да върши каквото ти пожелаеш също тъй резултатно като чук, удрящ гвоздей, тя е властта, която сече глави и краде корони. Мога ли да ти я поверя?
- Длъжен сте. Аз съм единственият, който може да отиде при Лорн.
В очите му блясва изненада - не е свикнал да разгадават машинациите му. Той бързо я заравя, не желае да отдаде признание там, където то се полага.
- Ти вече го знаеше.
- Вие желаете аз да се обърна към Лорн и да го помоля за помощ, защото ме е учил да се бия с бръснача.
- И защото те обича.
Примигвам тъпо.
- Не съм убеден, че това е думата.
- Той имаше четирима синове. Трима умряха пред очите му. А после и последният, при злополука, както знаеш. Убеден съм, че ти му напомняш за тях, макар в действителност да си по-способен и по-неморален, което е в твоя полза. Но точно колкото обича теб, Лорн мрази мен.
- Той мрази повече Октавия, господарю мой.
- И все пак. Няма да е лесно да го убедим да се присъедини към нас.
- Тогава няма да му оставим избор.
27. ЖЕЛИРАНИ БОНБОНЧЕТА
Телеманите ме чакат в коридора. Кавакс ме прегръща и така ме притиска, че гръбнакът ми изпуква. Даксо кимва с глава. Оставят ме зашеметен помежду си. За първи път говоря с всеки от тях, без да предстои да се бием. Да си кажа право, избягвах ги от срам, че позволих да се случи така с Пакс.
- Моето момче загуби единствено от теб - казва Кавакс. -Малкият Пакс. Ако е трябвало да подгъне коляно, не е срамно, че го е подгънал в дружба. Иска ми се само той да можеше да превземе Олимп с теб. Щеше да е знаменита гледка.
- Много би ми харесало да го видя как взема бронята на Проктор Юпитер.
Даксо се ухилва.
- Самият аз бях в Дом Юпитер. Прим, докато не загубих от Карн ау Белона.
- Тогава вярвам, че имаме общ враг.
- Освен онова копеленце интригант, дето уби малкото ми братче? - пита тихо Даксо. - Имаме много общи врагове, Андромед.
Кавакс вдига на ръце своя лисугер. Той го близва по шията, а после се вторачва свирепо в мен, преди да зарови муцуна в гъстата му червена брада. Има черни крака, а тялото му е покрито с тъмна червеникавокафява козина, с изключение на гърдите, които са бели. По-як и по-жилав от обикновена лисица и с тегло близо трийсет и пет килограма, той действително но размери повече го докарва на вълк.
- Лисиците са прекрасни създания - казва Кавакс и гали звяра.
Даксо кимва.
- Пакостници. Всеядни. Издържат срещу бракониерите. Моногамни. Много необикновени и способни да разширяват ловните си полета дори и на вълча територия. - Той вдига мрачен поглед към мен. - Но поради проклета приумица на природата лисиците зле се справят срещу чакалите. Помолихме Август да прати Адрий в изгнание. За известно време той бе прогонен, ала сега се завръща във флотилията.
- Това е престъпно! - казвам.
Те кимват.
Даксо слага ръка на рамото ми.
- Момичетата... тоест сестрите ми и майка ми... искаха да ти кажем, че ние не те държим отговорен за смъртта на Пакс. Обичахме това момче и знаем, че ти си искал единствено почести за него. Знаем, че си кръстил кораба си на него. И няма да го забравим. Веднъж приятели - приятели завинаги! В нашето семейство е така.