- Като се замислиш какво чувстват ръцете - шепне Лорн. -Тези са усетили кръвта и душата на трима силни синове, докато сърцата им са я изтласквали извън техните тела. Усещали са студенината на дръжката на бръснача, докато са открадвали мечтите на младостта. Носели са любовта на момиче и жена, а после са усещали как тези удари на сърцето замират и замлъкват. Всичко това - заради собственото ми величие. Всичко -защото избрах да яхна морето. Всичко - защото съм силен и не умирам лесно като повечето хора. - Той бърчи чело. - На ръцете, мисля, не е било отредено да чувстват толкова много.
- Моите са почувствали повече, отколкото ми се иска-казвам. Усещам в тях изпращяването, когато Ео увисна на въжето. Допира на косата й. Спомням си топлата кръв на Пакс. Хладината на бледото лице на Лея в студената утрин, след като Антония я закла. Зърнестото червено петно на хемантовия цвят. Голото бедро на Мустанга, когато лежахме край огъня.
- Ти още си млад. Като ти побелее косата, ще си почувствал още повече.
- Някои мъже не остаряват. - Нито един Пъклолаз.
- Някои не остаряват, да. - Той забива пръст в лъвския герб на Август върху тъмната ми униформа. - А лъвовете не живеят колкото грифоните. Ние можем да отлетим, нали разбираш. - Той размахва собствения си семеен пръстен, маха смешно с ръце като с криле и предизвиква у мен усмивка. Носи накита заедно с пръстена на Дом Марс. - Ти някога бе пегас, нали?
- Това беше символът... Това е символът на Андромед. -Измисленото ми Златно семейство. Ала този символ ми напомня за Ео. Тя ми посочи Мъглявината Андромеда, преди да умре. Пегасът означава едновременно тъй много и тъй малко.
- Чест е да останеш, какъвто си бил - казва той.
- Понякога се налага да се променяме. Не всички сме родени богати като теб.
- Да идем да намерим Икар в гората. - Той често го споменаваше на Марс, ала никога не съм виждал любимеца на Лорн. - Каролина се уговори с Винсент да му направят нова играчка. Мисля, че ти ще го оцениш.
- Къде са децата ти?
- В източното крило. Докато си тръгнеш.
- Толкова ли съм опасен?
Той не отговаря.
Тръгвам след приятеля си - той се прибира от балкона точно когато един от облаците на Европа изригва синя светкавица и тя пресича тъмното небе. Океаните й бушуват, тресат се като огромни хлъзгави водни плочи и се просмукват в белите стени, сякаш планетата, покрита с океани, е сключила заговор да унищожи изкуствения остров. Въпреки всичко това замъкът и бушуващата буря изглеждат тъй дребни, когато виждам как Юпитер поглъща нощното небе отвъд облачната покривка-плътен газов гигант, взиращ се в нас от високото като главата на огромен мраморен бог.
Докато вървим из каменната вила, Лорн радостно поздравява всеки срещнат прислужник. Той вижда хора, не Цветове. Повечето служат при него от години. Трябваше да уча под негово ръководство. Но пък щях да се окажа тук - по-добър човек, ала неспособен да променя нищо тъй далече от центъра на Системата.
Коридорите са осеяни с детски играчки. Семейството му е тук - десетки любими хора, които той е събрал заедно, след като напусна обществения живот. Повечето живеят разпръснати по южните архипелази сред по-топлите води край екватора. Този месец ураганите са ги прогонили на север да потърсят убежище при дядо Лорн. Бурята като че ги е последвала.
Той отваря грамадна стъклена порта и ме извежда в центъра на своята цитадела. Тук си отглежда гора и тя покрива няколко акра на открито. Стените се издигат около гората и я затулват от яростните вълни. Знамената на Лорн плющят високо горе - ревящ пурпурен грифон на снежнобял фон. Дъжд капе по дърветата и свисти в игличките им, докато той задейства пулсКупол. Тогава дъждът зацвърчава по покрива му и се събира в гъсти облаци от пара. Той върви отпред, а аз се бавя и вадя малки черни стрелички, не по-дълги от ноктите на ръцете ми, от скрита в джоба ми кесия. Разпръсвам ги сред мъха досами вратата.
- Ти дойде при мен с краден боен кораб и ми поиска моите кораби и войници. Защо? - пита Лорн и се оглежда любопитно назад. Забързвам и разхвърлям още няколко, когато той се обръща пак. Чакам го да спомене Лисандър.
- Защото половината от Марс все още е завладяна от сили, верни на Белона и Суверена. За да освободим планетата от тях, са ни нужни твоите кораби и войници. След като ги получим, Лунните господари и Губернаторите от периферията ще ни се притекат на помощ срещу Ядрото.
- Значи имаш нужда от мен, за да ти помагам в държавната измяна?