- Измяна ли е, ако кучето ухапе господаря си по ръката, понеже господарят се опитва да го убие? - питам.
- Ужасна метафора. - Той се спира и се оглежда из гората, търси с поглед нещо. - А... - Тръгваме отново.
- Въпросът е, че имам нужда от твоята помощ.
Той се изплюва на обраслата с мъх земя и ми посочва да го последвам нагоре по склона на един хълм. Ботушите ми разбиват прогнил от водата пън.
- Защо да ме е грижа за теб?
- Защото си ме учил.
- Учил съм и Айя ау Грим.
- Кой знае защо, мисля, че аз ще ти допадна повече от нея.
- И защо така?
- Аз имам чувство за хумор.
Той се смее.
- Айя умее да се шегува.
- Не говориш сериозно, нали?
- Срещнеш ли мъж, ти го познаваш. Срещнеш ли жена, тя познава теб. - Той се засмива на някакъв свой спомен. - Може да е по-лесно да я мислиш за някакъв среднощен ужас. Но тя е от плът и кръв. Има приятели, семейство! И смята, че ти ще си награда за тях.
- И все пак тя е тази, която уби приятелката ми.
- Да, чух. Детето е било у вас. Хитра тактика. - Той вперва присвити очи назад, в бръснача, увит около китката ми. -Сега всички ли си носят бръсначите като тъпаци?
- Такава е модата.
- Трябва да е навит на хълбока. Така ще си клъцнеш ръката, без да искаш. - Той въздъхва. - Твоето поколение... Такива нахали сте! Променяте неща без основание. Питам се, нагло момченце, когато пристигна тук с откраднатия си кораб, ти предполагаше ли изобщо, че аз, един стогодишен мъж, бих ви последвал в битка? Ами ако заради теб поставя в опасност всичките си прислужници и семейството си, всички, които обичам? Заради теб, който ми отказа, когато ти предложих да станеш част от дома ми?
Не обръщам внимание на горчивината му.
- Ти напусна Обществото, защото си имаше основания, Лорн. Спомняш ли си защо?
- За да избегна гръмогласните глупаци.
- Мисля, че си напуснал, защото си смятал Обществото за болно. Защото вече не си е струвало да се жертваш за него.
- Стига си лаяло насреща ми, кутре!
- Значи съм прав.
- Не, не си прав! - Той се завърта ядно и застава пред мен. -Напуснах Обществото не защото е болно, а защото е мъртво! Обществото бе създадено, за да се наложи ред. Хората бяха накарани да се жертват, за да оцелее човечеството. Бяха им дадени Цветове и живот, ограничен и подреден, за да успеем да разрушим вечния цикъл на нашата раса - от благоденствие, през алчност към война. На Златните бе отредено да са пастири на останалите Цветове, не да ги погълнат. Сега отново сме в клопката на същия цикъл, тъкмо на онова, което се опитахме да избегнем.
Та значи Обществото? Прекрасният сбор на цялата човешка предприемчивост? То е мъртво и се разлага от стотици години, а тези, които се борят за него, са само лешояди и червеи!
- Значи не е било заради смъртта на Брут. - Говоря за най-малкия му син, който е бил женен за починалата дъщеря на Октавия ау Лун.
- Това бе злополука.
- Удобна злополука - заявявам. - Носят се слухове, че дъщерята на Октавия е организирала преврат срещу майка си.
- Аз не вярвам на слухове - казва той мрачно.
- Ако ми помогнеш, мога да ти върна твоя внук.
- Лисандър е отглеждан с отрова в ухото. Той не е от моя род.
- Не си толкова студен. Лорн, срещал съм момчето. Прилича повече на теб, отколкото на нея. Не е порочен. Бори се за него.
Лорн се взира безмълвно в плющящия по пулсЩита дъжд.
- Ти се бориш с тирана, за да го замениш с тиран - казва той уморено. - Същата тази игра съм я гледал стотици пъти. Знаеш ли изобщо на кого служиш?
- Имам чувството, че ти се готвиш да ми кажеш.
- Няма да престана да съм твой учител само защото ти си спрял да слушаш. Седни. Не искам тази проклета история да разтревожи Икар. - Той сяда на един голям камък и ми казва да седна срещу него. Сядам. Той се прегърбва напред и започва да си играе с масивния пръстен на Дом Марс, надянат на пръста му. - Дом Август винаги е бил силен - убеден съм, че го знаеш. Дори когато Марс не е бил нищо повече от мина за хелий-3. С подкупи и убийства те успяха да се сдобият с повечето правителствени договори. И докато джобовете им се пълнеха, растеше и влиянието им. Те заедно с още няколко семейства - включително Белона и моето собствено - станаха господари на Марс. Ала имаше едно семейство, притежаващо повече власт, на име Цил. Те държаха АрхиГубернаторския пост и се ползваха с благосклонността на Сената и тогавашния Суверен. Когато твоят господар, тогава наричан просто Нерон, бе седемгодишен, баща му влезе в диспут с Юлий ау Белона. Бащата на Нерон се опита да подкупи Кафявата прислуга на Белона да отрови цялото семейство на вечеря. Планът се провали. Започна междуродова война. Бащата на Нерон призова своите знаменосци и ги поведе срещу Белона и АрхиГубернатор Цил, който бе обявил подкрепата си за Юлий ау Белона. Тогавашният Суверен не се намеси и вместо това позволи двата рода да влязат във война. Накрая бащата на Нерон попадна под обсада в Егия, където флотилията му бе разрушена и пленена около Фобос. Цил погуби бащата. Само малкият Нерон бе пощаден от наказанието, сполетяло Дом Август. Пощадиха го, за да не изчезне от историята един старинен род, участвал в Завладяването. Казват, че АрхиГубернатор Цил дори дал на малкия Нерон грозде да утоли жаждата си, защото в изгорения град около тях нямало вода. След това го отгледал в собствения си двор. Двайсет години по-късно Нерон, винаги смятан за честен и почтен човек, съвсем не като порочния си баща, поиска ръката на Йона ау Белона. Тя бе най-малката, любима дъщеря на стария Юлий.