Лорн се загледа нагоре, във водните капки, падащи от игличките на надвесените вечнозелени дървета.
- Добре я познавах. Синовете ми й бяха другарчета в игрите. И Нерон познавах. Харесвах го, макар и като дете да беше малко студен. С надеждата да излекува незарасналите рани на миналите поколения и да направи Марс единен и силен АрхиГубернатор Цил се съгласи. Белона се венча за Август. Сватбата бе прекрасна. Аз представлявах Суверена като Рицар на гнева. И прекарах чудесно. Никога не бях виждал Йона толкова щастлива, както в прегръдките на този строг млад мъж. Но същата тази нощ, когато Белом се завърнаха в дома си заедно с останалите от семейството пристигнал колет. В него старият Юлий намерил главата на дъщеря си. В устата на Йона били натъпкани гроздови зърна, заедно с двата венчални пръстена. Той събрал дъщерите и синовете си, включително и бащата на Касий, и отлетял в Цитаделата да иска правосъдие от АрхиГубернатор Цил съща както двайсет години по-рано, когато Август се надигнаха за пръв път. Но вместо стария си приятел завари на АрхиГубернаторския трон младия Нерон, подкрепен от Преторианци и двама Рицари Олимпийци. Единият бях аз. Беше ми казано от моя Суверен, че Цил е заплаха за Обществото, тъй че извърших онова, което ми бе наредено. Родът Цил бе заличен и изтрит от летописите. По-късно открих, че Нерон е влязъл в съглашение с дъщерята на тогавашния Суверен. Ти я познаваш като Октавия ау Лун. Тогава по-млада, тя убедила баща си да даде на Нерон трона на Марс и да му позволи да отмъсти - в замяна спечели подкрепата на Нерон, когато поведе фракцията, свалила от власт и убила баща й пет години по-късно. Това е мъжът, за когото ти започна война.
- Не знаех - казвам тихо.
- Историята се пише от победителите.
Лорн ме поглежда и бръчките по лицето му сякаш става по-дълбоки.
- Не искам да воювам, Дароу. По мое време видях как изгаря спътник, защото един мъж не иска да се преклони. Предвождал съм милион воини, изстреляни от бойни кораби, за да превземат планета. Не би могъл поне мъничко да си представиш какъв е този ужас. Мислиш си само колко прекрасно ще бъде. Но това са мъже. Това са жени. Те имат семейства. И измират с хиляди. А ти ще си безпомощен да защитиш дори най-добрите си приятели. А! - посочва той нагоре по хълма. -Ето го Икар.
От боровете капе дъжд, докато си пробиваме път през ниските дървесни клони и намираме Икар, грифона- домашен любимец на Лорн, да спи в голямо легло от мъх, разположено върху висока издатина сред горичката. Лапите на Икар са свити и долепени до тялото му. Крилата му се извиват около него, докато спи - преливащи и блестящи от водни капчици. Едрата му орлова глава е, кажи-речи, по-голяма от мен, едното му око е колкото половината ми череп. Добре са го изработили Ваятелите.
- Изглежда мирен, когато спи - казва Лорн.
- По-голям е от всички, които съм виждал. - Не мога да прикрия страхопочитанието в гласа си.
- Значи не си бил нито на марсианския, нито на земния полюс.
- Откъде го купи?
- Марсианските Ваятели го изработиха за семейството ми. Проклет да е онзи моден тъпак Занзибар! Икар е от същия род като зверовете във високите орлови гнезда на марсианския Северен полюс. От онези, с които плашат Обсидианите, че магията действително съществува. - Той гали спящия великан. -Още ли си влюбен в дъщерята на АрхиГубернатора? - Обръща се и ме поглежда обнадеждено. - Затова ли го правиш? Чух за нея и онзи Белона.
- Не е заради случилото се между нея и Касий - казвам.
- Не е ли? - въздъхва той. - Това поне бих могъл да го разбера. Тогава действаше доста мърляво, да знаеш. „Виещият се дим“ щеше да го довърши с три движения.
- Не действах мърляво. Правех шоу.
- Оплеска я! Виолетовите са по шоуто. За шоумен ли съм те учил?
Заобикалям го, за да погаля Икар.
- Значи действително те е грижа за мен.
Той не ми отговаря доста време, и тогава разбирам, че мигът почти е дошъл.