- В друг живот ти щеше да си един от моите синове, Дароу. Щях да съм те намерил по-рано, преди да се случи онова, което ти е вдъхнало този гняв - каквото и да е то. Нямаше да те отгледам тъй, че да станеш велик човек. За великите няма покой. Щях да те направя порядъчен човек. Щях да ти дам кротката сила да остарееш с жената, която обичаш. Сега мога да ти да само шанс. Икар! - проехтява гласът му.
Грифонът се размърдва до него, кехлибареното му око ми показва моето отражение. Земята се разтърсва, когато създанието се раздвижва и изкоренява едно дърво с такава лекота, с каквато аз бих изскубнал косъм.
Дръпвам се от звяра - не съм сигурен в намеренията на Лорн.
- Какво става? - питам Лорн.
- Погледни кораба си. - Той посочва нагоре в нощта. През разкъсаните облаци виждаме дългия ми кораб да блести на орбита. Вече не е сам. Сега корабите-факли идват за него, приплъзват се под прикритието на екватора на Европа, за да пленят „Пакс“.
- Преториански смъртоносен отряд те причаква вътре в моя дом, Дароу. Начело е Айя ау Грим. Те ще те пленят, оковат и отведат пред Суверена.
- Предал си ме? - питам.
- Не. Те пристигнаха още преди дни. Заплашиха ме. Какво бих могъл да сторя? Флотилията им се предвожда от Келан ау Белона. Тя ще унищожи или плени кораба ти. Не мога да попреча на това. Но аз не искам да умреш. Затова Икар ще те отнесе на един остров, където съм скрил кораб за теб. Използвай го, за да избягаш.
- Ще навредят ли на семейството ти, ако избягам?
- Може и да опитат- изръмжава той. - Това са последиците на твоето решение, и на моето.
Застанал е с гръб към морето.
- Искам да угасна в покой. Тъй че моля те, Дароу, тръгни си и никога не се връщай.
Той посочва Икар и аз виждам на гърба на звяра тънко седло - новата играчка, за която той спомена. Но аз нямам нужда да бягам. Отхвърлям предстоящото с поклащане на глава.
- Съжалявам, приятелю. Ала не мога да позволя това.
- Да го позволиш? - Той се обръща.
- Ти ще се присъединиш към нас в тази война. - Бръсначът ми се разгъва. - Независимо дали това ти допада, или не. - Започвам да говоря по комуникатора си и нареждам на моите Виещи да се подготвят за издигане, а на Титаните - да докарат корабите.
Кръвта се оттича от лицето му и той поглежда звяра, изобразен върху китела ми.
- Лъв в края на краищата.
29 .ГНЕВЪТ НА СТАРЕЦА
Подготвих капана още преди да напусна флотилията. Всички тайни накрая ги прошепват на ухо на Плиний, а той нищо не би желал по-силно от навременната ми кончина, особено след като го предизвиках на събранието на АрхиГубернатора. Значи си е свършил работата. Плел е интриги и заговори и си е намерил съюзник срещу големия лош Дароу ау Андромед лично в лицето на Суверена - факт, който радостно ще споделя с Август възможно най-скоро.
Корабите на Суверена са се спотаили сред развалините на изоставена космическа станция, някога използвана като база за операции по тераформиране. Келан ау Белона е действал хитро, ала предвидимо. Най-голямата ми вторична войска група кораби на Телеман,- която скрих зад друг по-малък спътник, ще причака в засада войската на Белона след шейсет секунди и ще се изстреля иззад обратната му страна, като използва гравитацията му за набиране на скорост. Под командата на Рок до края на деня ще разполагам с десетте кораба на Белона, които да прибавя към личната си армада.
- Ти знаеше - обвинява ме тихо Лорн, а силната му длан сграбчва яката на униформата ми и ме разтърсва. - Ти знаеше! - А той знае какво означава за него. Това не е просто моята победа. Това е неговото поражение. По един или друг начин той трябва да се съюзи с някого. И аз го улесних в избора на страна.
- „Ако си лисица, играй заека“. Не си ли ме учил ти на това? Но ще изглежда така, сякаш ти си знаел, че съм й заложил капан. Че ти си ми подшушнал новината за нейната клопка. - Щом той ме пуска, докосвам рамото му. - Съжалявам, приятелю. Искрено съжалявам. Но ти си част от тази война.
Челюстта му се движи, но той не казва нищо.
- Суверенът ще прати своите Преторианци отново на Европа, след като си тръгна - казвам аз. - Само че този път те ще дойдат за теб и за семейството ти. Пурпурно-черните им кораби ще те обстрелват от орбита, докато твоите острови и градовете ти на архипелазите, на континентите и по издигащите се на юг планини се превърнат в стъкло и бъдат погълнати от моретата. Водите ще оплакват твоите съборени кули, а от дома ти няма да остане нищо освен крипти в дълбините. Освен ако не победим.
Очите му дирят в мен нещо, което да му даде време. Ала виждат само онова, което от самото начало го накара да ме вземе под крилото си - вижда себе си. Повечето мъже биха дали всичко за това, ала тук и сега на него му се иска да види каквото и да било друго.