- Аз изложих семейството си на риск, за да ти помогна да избягаш. Приех те, учих те. А ти ме предаваш като другите. Като Айя.
- Съжаление ли търсиш? Ти ми позволи да дойда тук, Лорн. Ти щеше да обречеш приятелите ми горе на мъчения и смърт, макар и да ми предостави път за бягство. Ала моите приятели няма да попаднат в плен!
Посочвам нагоре към огнените разрези в нощното небе, докато вторичната ми войска се стрелва около Европа.
- Намрази ме, но се бий на моя страна! - казвам на Аркос. - Само тогава твоето семейство ще оцелее. - Протягам ръка на бившия си учител. Той вади бръснача си.
- Би трябвало да те убия.
- Може ли да дойда и да го застрелям тоя дядка? - пита ме Севро по комуникатора.
- Задръж - казвам му.
- Забравяш. - Лорн вади от джоба си собствения си дейтапад. - Бих могъл да наредя на моята флотилия да унищожи твоята, момче.
- Не и преди моята да победи тази на Суверена.
- Но тогава тя ще разбере позицията на Дом Аркос. Ще разбере, че си ме надхитрил. Че моят род не участва в това.
- Направи го тогава - казвам аз на Лорн. - Изстреляй корабите си, ако смяташ каузата ми за несправедлива. Повали ме, ако ме смяташ за чудовище. - Пристъпвам напред и заставам до него. - Но ти познаваш душата ми. Познаваш сърцето, което бие тук вътре. Избери мен. Или избери онази тъма. -Кимвам надолу към хълма сред горската градина, откъдето дойдохме тук. Дванайсет Обсидианови Преторианци влизат в колона през същата стъклена врата, през която минахме ние. Огромни мъже и жени в черно-пурпурни брони и черепошлемове. Само един Опетнен - той е по-слаб от другите, като змия, изправена на опашката си. Бронята му е бяла и изцапана с цветове като с кръв.
Те са на по-малко от петдесет метра от нас. Заедно с тях, по-ниска от другите, ала по-величествена, е Рицарят Протей в своите златни доспехи. Бръсначът й сияе с цветовете на мъглявина, а бронята й бушува като вълните, блъскащи белите стени на острова на Лорн. Айя се взира в нощното небе, където вижда моята засада да се разгръща. Тя прибира шлема си в бронята.
- Значи предателите били двама! - провиква се тя. - Дом Аркос също е прегърнал измяната! Лорн! Ти си на страната на лъвовете?
- Дом Аркос стои настрана! - извиква Лорн в отговор.
- Настрана? - Убийцата на Куин се мръщи и накланя глава и аз виждам белезите от дуел по дясната страна на шията й. Котешките й очи оглеждат горите за признаци на клопка. -Няма такова нещо!
- Бях измамен също като теб, Айя! - извиква Лорн. - Дароу знаеше, че си тук. Нямам представа как. Но аз не съм ваш враг. Искам само да бъда оставен на мира.
- Такъв избор никога не е имало! - провиква се Айя. - И ти го знаеш по-добре от всеки. Или си с нас, или си против нас, Лорн!
- Айя. Не. Нямам участие в това! Никакво!
- Силните винаги участват - мърморя аз.
- Няма да позволя да ми извиват ръцете! - Той ме пронизва със сърдит поглед. - Аз нямам причини за кавги с никого от вас. Сега съм мирен човек.
- Тогава защо мечът ти е изваден? - усмихва се Айя. -Прави каквото знаеш. Слез долу и говори, учителю. Не бива да крещим! Не казваше ли така, когато аз надигах гневно глас? -Тя оглежда грифона, който сега ръмжи до нас. По-голям е от четири коня. Питам се какво ли биха постигнали тези нокти срещу бронята им.
- Нейните кораби са загубени! - прошепвам на Лорн. -Какво ли би й наредила Октавия?
- Да ни убие. От злоба.
Снишавам глас:
- Тогава нямаш избор.
- Тъй ще изглежда.
Айя ме гледа как коленича на земята и загребвам пръст в шепа. Проучвала ме е. Знае какво означава това. И че трябва да се чуди какъв ми е планът. Защо съм дошъл сам. Ако действително залагам засада в небето, няма ли да заложа и долу? Тъкмо се готвя да й изкрещя нещо, когато още една фигура излиза през вратата, за да се присъедини към Айя. Той е висок и слаб. С по-тъмна кожа от моята. Със самодоволно изражение на отегченото патрицианско лице. Такт. Цял в преториански доспехи. Той се промъква напред, сянка в пурпурно и черно, и оглежда с опасение небето, преди да разцъфти насреща ми в крива усмивка.
- Като говорим за предатели... - провиквам се. - Здравей, Такт. Много хубава броня си имаш.
- Жътварю, драги ми господине! - изревава Такт и ми показва кръст. - Къде е Севро? - Той се навежда да каже нещо на Айя. Тя се изправя и отново поглежда към дърветата наоколо. Нейните войници се събират в отбранителен строй. Такт ги предупреждава за моите фокуси. Те разбират, че нещо не е наред. Егидите им се задействат и заблестяват над оръжията.