Лорн затваря очи, вдига лявата си ръка във въздуха и усеща плющенето на бурния вятър.
- Остави Айя на мен. Повече късмет ще имаш срещу Опетнения.
- Не. Всичките са мои. Севро, издигни се!
Виещите изплуват от морето зад замъка. От тях тече вода, докато безшумно прелитат над стометровите стени, броните им лъщят като черупките на черни бръмбари. На всеки нагръдник е изрисуван златен лъв. Присветва мълния и златото проблясва. Те тихо накацват около нас.
- Моите синове на бурята - казвам аз на Лорн. Двайсет новобранци са дошли от семействата на Виещите и от редиците на Телеман. Севро проведе изпитания. Чувам, че забавлението било доста кърваво. Включвало змии, алкохол и гъби. Само това ми съобщиха.
- Гоблин! Защо вечно се криеш! - провиква се Такт. Гласът му е отявлено присмехулен, но той пак поглежда тревожно към небето. - Поне този път е по-добре от конски търбух.
Севро вади ножа си за дране, същият, който използваше за скалпиране заедно с Харпията преди години. Закривен, изготвен по поръчка. Потупва се с него по чатала и посочва Такт. Очите му се стрелват съм Айя.
- Ти уби Виещ, Айя - казва той. - Грешен ход.
Както и очаквах, появата на Виещите вдъхва увереност на Айя и Такт. Това те го разбират - имал съм скрити войници. Вече нямам. Битка до смърт. Чест. Гордост. Войска срещу войска. Обсидиановите Преторианци запяват ужасната си гърлена песен. Тези мъже желаят единствено славен край. За да отидат при роднините си във веселите зали на Валхала с меч в ръка. По команда на Айя те правят крачка напред. Най-смъртоносните мъже и жени в Слънчевата система и сред тях - един Опетнен.
И аз прилагам наученото от Евей.
Отрязвам пътя на Айя, като взривявам шиповете мини, които посипах по земята, когато с Лорн излязохме в гората-градина. Само че Такт е достатъчно бърз. Той сграбчва Айя отзад и я дръпва силно - толкова силно, че и двамата пропадат навътре през вратата тъкмо когато първият взрив раздира соления въздух.
Взривовете са на степени. Първо идва сътресение, което вади от строя пулсЩитовете и разпръсва Преторианците из въздуха. Следва гравиЯма, която ги придърпва обратно към източника на експлозията, както вакуум всмуква мухи. А после идва и третото - чиста кинетика, която унищожава брони, кости и плът и запраща воините нагоре във въздуха, разпръсва парчетата от тях на слабата гравитация, както подухването разпръсва семената на глухарче. Крайници се спускат полека надолу. Кръвта пада на капки като мъниста и се разплисква по земята. Взривът разкъсва покрива на купола над нас и дъждът отново руква над градината, за да угаси огньовете и разреди кръвта, изтичаща в двайсетината бомбени кратера. Само трима Преторианци са оцелели. В лошо състояние са.
- Не я оставяй да избяга! - парва слуха ми гласът на Рок. Той гледа холоизлъчването ми в кораба горе.
Моите Виещи не са и помръднали още.
Лорн кипи от ярост към мен, говори нещо за чест.
- Какво? - ухилвам се подигравателно. - Ти си мислиш, че се бия честно ли?
- Дароу... - изсъсква Севро, докато изчаквам. - Дароу...
- Задръж.
- Тя се измъква! - стряска ме гласът на Рок. Той прелива от злоба, каквато не подозирах, че притежава. - Дароу !
Изръмжавам му да си гледа своята работа в битката.
- Дароу... - умолява Севро. - Достатъчно се проточи.
Лорн гледа и може би започва да разбира.
Щраквам с пръсти.
- На лов!
Виещите се устремяват напред като отвързани вълци, за да довършат започнатото от бомбата. Довършват останалите Преторианци. Севро изкрещява името на Такт сред воя, щом се втурват в замъка да търсят него и Айя.
- Дароу, на какво си играеш? - пита ме Рок по комуникатора. Оставям лицето му да се появи в ъгъла на вградения в шлема ми монитор. Мускулите на челюстта му треперят. - Ако Айя избяга...
- Затваряй си устата - казвам на Рок, щом виждам докладите: един от нашите кораби-факли понася тежки повреди. Той се разсейва. - Там горе умират хора. Съсредоточи се върху собствената си задача. - Прекратявам връзката.
На дисплея ми се появява изображението на Харпията.
- Морското конче е под водата.
-Добре. А Такт?
- Ни следа.
- Разбрах. - Прекъсвам връзката.
- Айя потъна в морските дълбини. Но от Такт няма ни следа - докладва ми Севро няколко минути по-късно, докато Виещите претърсват вътрешността на замъка от стая в стая. -Крие се. Освен ако не се е телепортирал. - При последното научнофантастично предположение той се изплюва. - Питай дядката къде са.