- Ти също винаги можеш да станеш страшилище.
Орион се извръща от илюминатора, за да ме погледне. Зад арктическите й очи гори остър ум.
- Съществува и красотата на Космоса. Милиард пътища, от които да избираш.
Нуждата да отговоря ми се спестява, когато комСиният co провиква от техническия отсек:
- Домине, към нас идва щурмова совалка. Това е Виргиния ау Август!
31. ПРЕВРАТ
-Плениха баща ми - съобщава ми тя, докато тича надолу по рампата, спусната от димящия й кораб. Придружават я няколко Обсидианови телохранители с брони, нашарени с белези от битки. След тях от совалката излизат десетина Сиви. Сред тях е Сун-хуа от Луната. Всички са мелези наемници, непретенциозни и опасни. Ловците на Чакала. Те чевръсто отдават чест.
Около нас стотици цепоКрили и десетина щъркела са паркирани в хангара - мястото е достатъчно голямо, за да глътне целия Мегдан на Ликос и общините му. Оранжеви и Зелени се суетят около корабите и подготвят техническите прегледи и реди евентуалното нападение на Марс.
Поздравявам Мустанга заедно със собствената си котерия - Лорн, Севро, Виещите, Виктра и Рагнар. Рок не откликва на призива ми. Иска ми се да се втурна напред и да прегърна Мустанга, но тя е разярена. От устата й хвърчат слюнки. Тъмни кръгове опасват гневните й очи. Изтощението е изпило лицето й.
- Плиний започна преврат. Арестува брат ми. Леля ми е мъртва, а децата й са убити заедно с шестима от нашите Претори. Над двайсет от бащините ми знаменосци дадоха нова клетва за вярност. И загубихме контрол над флотилията.
Питам Мустанга дали е ранена.
- Ранена? - Думата я кара да се изсмее подигравателно. Сякаш това може да има значение! Те избиха войниците ми. Нападнахме Академията под невидимо прикритие и веднага щом изстрелях своите кораби-пиявици към космическата станция и учебните кораби, иззад един астероид излетя флотилия на Белона и унищожи пиявиците до една. Десет хиляди души. Мъртви. Нямаше нужда да го правят. Достатъчно оръдия бяха прицелили в нас - нищо не ни оставаше, освен да се предадем. Нямаха милост!
- Звучи ми като Карн - предполагам аз.
Тя кимва.
- И Плиний. Не бяха повели Белона да гонят вятъра. Поведоха ги право към моята операция.
- Защо Плиний просто не те уби? - пита Севро.
- Човек като Плиний копнее за легитимност - обажда се Лорн до мен и кимва за поздрав на Мустанга. И да й се струва странно присъствието му, тя с нищо не се издава. - Такава му е природата. Преди това той е дошъл при теб, нали?
Мустанга и моят наставник се споглеждат отвратени.
- Тая Феичка ме беше сложила под стража в покоите ми, докато караше моята пленена флотилия към Хилдас. По време на пътуването дойде при мен и ми показа холозаписа от неуспешното нападение на баща ми над Ганимед. - Тя се разтреперва от гняв. - И каза, че макар и домът ми да е сполетян от разруха, той не искал да види края на моята кръвна линия. Със Суверена се договорили. Ако той можел да й осигури мир, то тя щяла да му осигури пост, легитимност и награда по негов избор. И примигваше насреща ми с хубавките си мигли, докато корабите на баща ми изгаряха на холозаписа, и каза, че щял да се разведе с жена си и да ми окаже честта да приема ръката му в качеството на мой съпруг.
Нищо не казвам. Виещите боботят недоволно.
-И какъв бе твоят отговор? - пита Виктра.
Мустанга не й обръща внимание.
-Каза, че отдавна ми бил хвърлил око. - Тя бръква в джоба си, вади нещо и го пуска на пода. - И затова му извадих едното.
Севро се киска заедно с Харпията. Лорн издава неодобрителен звук. Сякаш може да има някакви позиции по въпроса на Жестокостта.
- Радвам се да ви видя отново, Рицарю на гнева - продължава Мустанга. - Съжалявам, че ви въвлякоха в това. Но имаме нужда от вас повече от всякога.
- Започвам да го забелязвам.
- Къде е брат ти? - питам Мустанга, откъснал поглед от окото.
- В плен. Има и още, но тук не му е мястото да се разказва. - Тя поглежда към Оранжевите и Сивите в хангара. -Насаме.
- Разбира се. Ще продължим в щаба... - започвам аз.
- Когато му дойде времето, господарке. - По лицето на Лорн плъзва загриженост. - Изживели сте изпитание. Навярно трябва да си починете и тогава бихме могли...
Виещите и аз се дръпваме от Лорн.
- Да почивам? - повишава глас Мустанга. - Защо да ми е нужна почивка?
- Грешката е моя - казва учтиво Лорн.
- Теодора! - извиквам и тя се промъква напред. - Занесете кафе, стимове и храна в щаба! Колкото за десет души. - Сещам се за двамата Телеман. - Нека са двайсет.
Тя неволно се разсмива.
- Да, домине. - И отстъпва крачка встрани, за да повика своя персонал.