Мустанга завърта рязко глава към кораба си.
- Така ли ще го оставите да седи там?
- Шефе! - подвиквам на Оранжевия началник-хангар. Брадата му е оцапана с грес. Той се изкачва към нас, без да бърза, и бърше яките си ръце в оранжевия си комбинезон. - Изкарай този кораб от въздушния шлюз.
- Може да бъде спасен - казва Оранжевият.
Поглеждам Мустанга.
- Ти ли избяга, или те оставиха да избягаш?
- Не знам. Брат ми бе този, който ме спаси. Сивите са негови наемници. Собствения му кораб го плениха, докато полагаше на моя да се измъкне.
Чакала е пълен с изненади.
- Ами ако вътре има бомба? - пита Севро, вперил притеснено поглед в кораба.
- Няма да е бомба - отвръщам.
- Плиний все така ме иска, иска и Дароу за Суверена. Но още повече желае твоята флотилия, Дароу. Когато тя не пристигна в Хилдас, той трябва да е разбрал, че си бил предупреден или че чакаш потвърждение с код, неизвестен за него.
- И е решил, че ако някой ще знае къде съм, то това си ти.
- И като ме проследи, ще открие въпросната флотилия -заключава Мустанга.
Лорн поглежда ту нея, ту мен.
- Вие двамата кога го обсъдихте това?
- Току-що - отвръща Мустанга, объркана от въпроса.
Севро тупва Лорн по рамото.
- Спокойно, не си изкуфял. Просто те не са в ред.
Лорн се вторачва в мръсната ръка на Севро. Ръкавицата без пръсти е оплескана с картофено пюре и кафяв сок от печено месо. Широката усмивка на Севро угасва и той смутено си прибира ръката.
Отново се обръщам към Оранжевия:
- Изкарай го от въздушния шлюз. И то бързичко. - Той сякаш се колебае. Продължава да се люлее на пети. - Освен ако нямаш по-добра идея?
Той се почесва по главата- изглежда разтревожен от всички тези лица на Златни, вторачени в него. Работниците скришом наблюдават разговора.
- Казвай де! - излайва Севро.
- Разбира се. Е, аз ша мо’а да го изкарам от шлюза, домине. Или, такова, ша мо’а да открия скенерите и излъчения материал, ако са спретнали баш тоя номер. Тука имаме някои хитри нитове и болтове. Mo’a да ги изнамеря и мо’а да ги наглася ’сичките на разузнаване на далечно разстояние, няма ироблеми! Mo’e пък да е добре да ги изработим хрътките на Плиний да лаят в сбъркана посока, нал’тъй?
- Как се. казваш и от кой свят си? - питам.
- Домине... уф. - Той се пули насреща ми. - Китир ме викат. От Луната. Три щерки имам. Жена ми работи в Центъра за разработка на самоходен транспорт и зат’ва имаме...
Прекъсвам го:
- Направи го както трябва и ще ги доведем на Марс, за да ги назначим в персонала на Цитаделата, Китир. Имаш десет минути.
Той се завърта развълнувано към своите работници.
Повеждам Мустанга и моята котерия към асансьорите.
- Плиний каза, че те е убил - прошепва тя, докато вървим.
- Айя и флотилия на Белона ни причакваха, както си и мислехме. - Ухилвам й се косо, после си вадя дейтапада. - Орион, поеми командването на флотилията. Искам да сме далече от тоя сектор, преди да ни е дошла и друга компания. Севро, извикай Телеманите. Да дойдат в... Севро?
Оглеждам се за него. Той се мотае около окото на Плиний двайсетина метра зад нас. Обръщаме се да го погледнем и Севро неловко запристъпва от крак на крак.
- Може ли... - Той посочва окото.
- Какво? - пита Мустанга.
- Може ли да го взема?
Мустанга вперва очи в него.
- А! Ъъ... Твое е.
Той го загребва в шепа и го напъхва в джоба си, весел ,ухилен, а после тича да ни настигне.
Надявам се да събера целия комплект.
32
.УМРИ МЛАД
Мустанга настоява да види Такт преди събранието. Теодора ни повежда. Заварваме Рок седнал до тялото му в корабния медПункт. Както е седнал със сключени ръце, бихте си помислили, че Такт все още има шанс за живот. Може би в някой друг свят, където не съществуват мъже като Лорн.
- Той е тук, откакто напуснахме Европа - прошепва Теодора.
- Не си ми казала, че е тук долу - отговарям аз.
- Той ме помоли да не ти казвам.
- Ти си моя прислужница, Теодора.
- А той е ваш приятел, домине.
Мустанга ме смушква.
- Стига си се държал като задник, не виждаш ли, че и тя е не по-малко изтощена от него?
Поглеждам Теодора. Мустанга е права.
- Теодора, трябва да се наспиш.
- Примна идея, домине, струва ми се. Винаги е прекрасно да ви видя, домина - казва Теодора на Мустанга, преди да ме стрелне със сърдит поглед. - Във ваше отсъствие господарят беше доста унил.
Мустанга изпровожда с поглед излизащата с плавна по ходка Теодора.
- Късмет си извадил с нея. - Тя леко докосва Рок по рамото. Клепачите му трепват и очите му се отварят.