- Виргиния.
Те се сближиха в годината, която всички заедно прекарах ме в Цитаделата. Нито един не успя да ме накара да отида с тях на опера. Не че музиката не ме интересуваше. Лорн просто изискваше време.
Тя стисва ръката му.
- Как си?
- По-добре от Такт. - Поглежда ме. Обзалагам се, че нямаше да се ограничи с това, ако не бях тук. Той забелязва колко е угрижена Мустанга, тревожните бръчки по челото й.
- Какво се е объркало?
След като му разказваме, полека прокарва пръсти през вълнистата си коса.
- Е, лоша работа. През ум не ми е минавало, че Плиний ще прояви такава дързост.
- След десет минути се събираме, за да обсъдим плановете - казвам.
Рок не ме слуша.
- Съжалявам за баща ти и брат ти, Виргиния.
- Те са още живи, надявам се. - Тя поглежда Такт и изражението й се смекчава. - Съжалявам за Такт.
- Той си отиде така, както и живя - казва Рок. - Иска ми се само да бе поживял по-дълго.
- Мислиш ли, че би се променил? - пита Мустанга.
- Той винаги е бил наш приятел - отвръща Рок. - Длъжни бяхме да му помогнем да се опита. Макар и това да бе, все едно прегръщаш пламък. - Хвърля ми бърз поглед.
- Знаеш, че не съм желал смъртта му - казвам. - Исках да се върне с нас.
-Също както искаше да заловиш Айя? - пита Рок и изсумтява, щом вижда изражението ми.
- Казах ти защо го направих.
- Естествено. Тя убива наша приятелка. Тя убива Куин, но ние я оставяме да си отиде заради по-великия кроеж. Всичко си има цена, Дароу. Може би скоро ще ти омръзне да караш приятелите си да плащат.
- Това не е честно! - намесва се бързо Мустанга. - Знаеш, че не е.
- Онова, което знам, е, че оставаме без приятели - отвръща Рок. - Не всички сме корави като Жътваря. Не всички искаме да бъдем воини.
Разбира се, Рок си мисли, че този живот е по мой избор. Собственото си детство той е прекарал в безгрижие и четене, сновейки напред-назад между семейното си имение в Нова Тива и планините на Марс. Родителите му не вярвали във високотехнологичните учебни ъплоуди и затова наели Виолетови и Бели да го обучават педагогически - разходки и разговори из спокойни пасища и край неподвижни езера.
- Такт не е продал цигулката - казва Рок след малко.
- Подарената му от Дароу?
- Да. „Стратовариуса“. Продал я, а после му станало толкова съвестно, че не позволил аукционната къща да финализира продажбата. Накарал ги да анулират сделката. Репетираше насаме, стремеше се да навакса забравеното. Каза, че искал да те изненада със соната, Дароу.
Става ми още по-тежко. Такт винаги ми е бил приятел. Само се обърка в опитите си да бъде човекът, какъвто семейството му искаше да бъде, докато през цялото това време приятелите му са го обичали такъв, какъвто е. Мустанга слага ръка на кръста ми - знае какво си мисля. Рок се навежда да целуне Такт веднъж по бузата и да му даде благословия.
- По-добре да отидеш на онзи свят в пълния разгар на някоя страст, отколкото да гаснеш и да повяхваш с възрастта. Живей бързо. Умри млад, блудни ми приятелю.
Рок си тръгва и оставя Мустанга и мен сами с Такт.
- Трябва да оправиш това - казва тя за Рок. - Оправи го, преди да си го загубил.
- Знам - отвръщам. - Веднага щом оправя още сто неща.
В щаба целият съвет е насядал около внушителна дървена маса. По нея има чаши с кафе и подноси с храна. Мустанга седи до мен, качила ботушите си на масата както винаги, докато обяснява как се е провалила мисията на баща й. Кавакс се привежда опасно напред на стола си, ужасен от идеята Август да претърпи поражение. Той нервно кърши ръце, така покрусен, че Даксо взема Софокъл от скута му и го подава на притеснената Виктра. Гласът на Мустанга изпълва стаята и холото, дадено й от Плиний, оживява над масата. Отряд корвети полита безшумно из Космоса към прочутите корабостроителници на Ганимед, опасващи индустриалната планета с петнистозелени и сини цветове и бели вихри.
- Той изпрати отряд Сиви мелези, скрити в търбусите на два танкера. Те извадиха от строя три от ядрените реактори на защитната платформа. После баща ми връхлетя мощно с цепоКрилите и корветите си, както правеше обикновено гореше мотори и хвърляше боеприпаси, а после завиваше обратно. Това беше истинско съкровище - към седемнайсет разрушителя и четири дреднаута на сух док, повечето почти или напълно завършени. Той предположи, че корабите са екипирани с минимален екипаж, и ги атакува едновременно на абордаж. Дори командваше корабите-пиявици, взели на абордаж луноРазбивача с двама Опетнени. Но корабите ни бяха с минимален екипаж. Екипажи изобщо нямаше. Вместо това бяха натоварени с Преторианци, отряди от Сиви мелези. И с Рицари Олимпийци.