- И той се... предаде? - пита изпадналият в паника Кавакс.
Мустанга се разсмива.
- Баща ми? Той почти успя да се измъкне на свобода! Уби Рицаря на домашното огнище, после се натъкна на някои наши стари познайници.
Холото показва как Август прелита през дванайсет Сиви като мъж, газещ из стръкове висока суха трева. Бръсначът му пее, надава писъци и мята искри срещу стените, разрязва хора и брони, докато среща друг мъж в броня с цвета на пламък. Рицарят на домашното огнище.
Следва вихрушка от бързи атаки, а после - червена мъгла. Глава тупва на земята. После се появяват двама мъже. Единият - в шлем, увенчан със слънце, а другият е Фичнър с неговия шлем - вълча глава. Заедно мъжете убиват Опетнените и повалят Август кървящ на земята.
Лорн поглежда към мен.
- Господарке... Мустанг, кой беше мъжът в бронята, увенчана със слънце?
Тя мълчи.
- Това са доспехите на Рицаря на утрото - отговарям. - Касий. Трябва да са му оправили ръката. Или да са му сложили нова.
Мустанга продължава:
- Там имаше и кораби на Юлиите. - Тя поглежда Виктра. - Те довършиха войските на баща ми.
Севро поглежда ядосано Виктра и й отнема Софокъл, сякаш не бива да й се поверява дори и лисугерът.
- Стана ли ти неловко? Редно си е!
- Това сме го обсъждали - казва Виктра и си личи, че й е омръзнало да я обвиняват. - Майка ми бе заплашена от Суверена. Тя не се интересува от политика. Нея я вълнуват парите и почти нищо друго.
- Значи не държи и на лоялността? - пита Мустанга. - Интересно.
- Уф... Агрипина е порочна кучка - избоботва Кавакс. Винаги е била.
- Ей, едрият, я по-полека! - предупреждава го Виктра. Тя все пак ми е майка.
Кавакс скръства яките си ръце.
- Поднасям извинения. По повод това, че ти е майка.
- А откъде да знаем, че ти не си в заговор с тях, Виктра? - пита кротко Даксо. - Може би шпионираш? Може би изчакваш... Ти как се доверяваш на нейната лоялност, Дароу? Тя като нищо може да е предупредила...
Мустанга ме поглежда.
- И аз самата това се питах.
- Защо ти се доверявам на теб, Даксо, и на теб, Кавакс?- питам. - Всеки от вас би бил в примна позиция и би получил опрощение и още територии и парични средства, ако връчите главата ми на Суверена.
- А сърцето ти - на майката на Касий - напомня ми Севро.
- Благодаря ти, Севро.
- Тук съм, за да помагам! - Той грабва едно пилешко бутче от наредената маса и го подава на Софокъл. Позамисля cе, отхапва сам от него и прошепва нещо на лисугера.
- Имам доверие на Виктра по същата причина, поради които се доверявам на всеки от вас - приятелството! - казвам аз и успявам да извърна поглед от Севро.
- Приятелство! Ха! - Мустанга трясва чашата си с кафе па масата. - Ще бъда пряма. На Юлиите изобщо им нямам вяра.
- Това е, защото се плашиш от мен, малката - казва Виктра.
Мустанга изпъва гръб.
- „Малката“?
- Водя те с десетилетие, миличка. Един ден ще се огледаш назад и ще се смееш сама на себе си: наистина ли съм била такава глупачка, толкова наивна? В добавка към това не си и от най-височките. Та затуй мога да ти казвам „малката“.
- Не влизам в женски боричкания - казва ледено Мустанга. - Нямам ти доверие, защото не те познавам. Известно ми е само, че майка ти няма репутация на страняща от политиката. Тя е интригантка. Раздава подкупи. Баща ми го знаеше. Аз го зная. И ти го знаеш.
- Да, съгласна съм, че майка ми е интригантка. Каквато съм и аз, каквато си и ти, но ако има нещо, което аз не съм, то е лъжкиня! Никога не съм лъгала и няма и да излъжа! За разлика от някои хора. - По извивката на веждите й съвсем ясно си личи какво иска да каже.
- Гнилите ябълки раждат гнили семена, Дароу- предупреждава ме Даксо. - Към тази си сдържай чувствата. Тя е отгледана от опасна жена. Няма нужда да се държим зле с нея, но не можем да я приемем в този съвет. Бих те насърчил да я поставиш в помещение, отговарящо на статута й, докато всичко това свърши.
- Да. - Кавакс почуква по масата със свит юмрук. - Съгласен. Гнили семена.
- Не мога да повярвам, че ме примами в тая каша, Дароу -мърмори Лорн. Тук той изглежда не на място. Твърде стар и твърде побелял, за да участва в подобни дрязги. - И на собствения си съвет да нямаш вяра!
- Нещо си се вкиснал! Сигурно ти е паднала кръвната захар? - Севро му подхвърля наполовина оглозганото пилешко бутче. Лорн го оставя да шляпне на масата, подминавайки с безразличие това изпълнение.
- Бихме изслушали твоята мъдрост, Аркос - казва почтително Кавакс.
- Бих послушал твоите съветници, Дароу. - Лорн разкършва възлестите си пръсти и те изпукват. - Аз имам белези, които са по-стари от тях, но те не са пълни наивници. По-добре се подсигури, отколкото да съжаляваш. Затвори Виктра покоите й.