- Мълчанието не е правилният отговор, Дароу. - След малко тя ме оставя сам в стаята. Шумът от стъпките й заглъхва. Моцарт замлъква.
Хуквам след нея и я настигам, преди да е намерила вратата към коридора. Сграбчвам я за китката. Тя ме отблъсква.
- Престани!
Люшвам се назад стреснато.
- Защо го правиш? - пита тя. - Защо ме притегляш обратно, щом само ще ме отблъснеш? - Юмруците й се свивават сякаш се готви да ме удари. - Не е честно! Разбираш ли? Aз съм като теб... Не мога просто... Не мога просто да се затворя като теб!
- Аз не се затварям.
- Затвори се за мен. След онази реч за Виктра... и колко важни са приятелите... - Тя щраква с пръсти пред лицето ми. Пак можеш да ме отрежеш, ей така. Загрижен си, а после – не. Може би затова той толкова много те харесва.
-„Той“?
- Баща ми.
- Той не ме харесва.
- Как би могъл да не те харесва? Та ти си досущ като него
Отдръпвам се от нея и се отпускам на ръба на леглото.
- Не съм като баща ти.
- Знам - казва тя и гневът й се поуталожва. - Това не е честно спрямо теб. Но ще се превърнеш в него, ако продължиш на този път сам. - Тя допира длан до контролното табло на вратата. - Затова ме помоли да остана.
Как мога да й позволя? Ако тя ми отдаде сърцето си, аз ще го разбия. Лъжата ми е твърде огромна, за да градя любов върху нея. Когато открие какво съм, тя ще ме отхвърли. А дори да успее да преживее това, аз няма да мога. Взирам се в ръцете си, сякаш отговорът е там.
- Дароу. Помоли ме да остана.
Когато вдигам очи, тя си е отишла.
34. КРЪВНИ БРАТЯ
Разузнавачите на Лорн залавят кораба-камила, когато той докарва хранителни продукти за флотилията на Плиний, събрана около Станция Хилдас- звездообразен център за търговия и комуникации в периферията на астероидния пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Петнайсет часа се крия с Рок, Виктра, Севро, Виещите, Телеманите, Лорн, Мустанга и Рагнар сред кашони и сандъци с вакуумирани ястия от протовлакна. Рагнар смачка първия кашон, върху който седна, и разпръсна храна навсякъде, преди да напусне влажния товарен трюм и да се настани във фризера с температура под нулата.
Севро отваря половин дузина пакетирани ястия и похапва по време на цялото пътуване, споделя ги с Телеманите и своите Виещи, докато Рок седи и разговаря с Виктра в ъгъла. Мустанга се е облегнала на Даксо и с Кавакс си разказват истории за Пакс. Избягва погледа ми.
Опитах да се извиня, преди да се качим на кораба, но тя бързо-бързо ме отряза:
- Няма за какво да се извиняваш. Големи хора сме. Хайде да не се цупим и заяждаме като деца. Имаме работа за вършене.
Думите изстиват, докато отново и отново ги прехвърлям мислите си. Лорн ме смушква с ботуш:
- Пробвай да не ти личи толкова, момче. Зяпаш.
- Сложно е.
- Любов и война. Една и съща монета. Две страни. Твърдо сбръчкан съм и за двете.
- Може би войната ще вдъхне малко живот на старите ти кокали.
- Абе пробвах любовта миналия месец. - Той се навежда по-близо. - Не се получи като едно време.
- Прекалено си откровен, Лорн. - Не мога да се сдържа и се разсмивам.
Той изсумтява, намества се върху кашоните и изстенва шумно, когато нещо му се забива в гърба.
- Значи ето каква била причината за всичко това. Да помогнеш на клетия старец Лорн да си получи дозата война. -Гневът му още не се е разсеял, а и аз не го очаквам. - Нека ти върна услугата. Днес ключът ще е в тактичността. Преторито, Легатите и знаменосците, които ти се опитваш да ухажваш, не са глупаци. И не понасят глупаците. Плиний им е представил основателен аргумент. Той е обвързал техните интереси със своите. Ти трябва да контрираш със същото.
- Плиний е пиявица - казвам аз. - Лъжец, колкото ти си честен човек!
- И това го прави опасен. Лъжците дават най-хубавите обещания. - Лорн започва да си играе със своя пръстен с грифон и несъмнено си мисли за онзи звяр и за внуците си, летящи с неговите кораби във флотилията. Той вдигна цялото си домакинство от Европа - три милиона мъже и жени от всички Цветове. „Не бих могъл да ги оставя - каза ми, когато забелязах колко е голяма флотилията ни при напускането на онзи воден спътник. - Октавия ще дойде и ще изгори дома ми, докато ни няма.“ И затова те напуснаха своите плаващи градове и потеглиха към звездите. Скоро цивилните ще се отделят от моята флотилия и ще се скрият сред планетите в черния космически безкрай под ръководството на трите му оцелели снахи.