- А Плиний има зад гърба си мощта на Суверена - продължава Лорн. - Трудно ще е да ги разубедиш. Като стана дума за Суверена... Забелязах, че ти притежаваш нещо нейно.
- „Пакс“?
- Не. По-дребно. Макар и не кой знае колко. Опетненият, който беше тук.
- Рагнар?
- Ако така му е името на това нещо - казва Лорн.
- На този човек - поправям го. - Бил е предназначен за дар на Юлиите, задето са предали Август.
- Веднъж го гледах на арената в Цитаделата - страшен е като някои чудовища, дето се крият в моретата на Европа.
- Той може да е Обсидиан, но все пак е човек.
- Биологически може би. Но е отгледан само за едно. Не го забравяй.
- Със собствената си прислуга ти се държиш добре. Очаквам и с моята да се държиш по същия начин.
- Аз се държа добре с хората. Розовите, Кафявите, Червените са хора. Твоят Рагнар е оръжие.
- Той ме избра. Сечивата не избират.
- Както кажеш, но последствията са ти известни. - Лорн свива рамене и измърморва още нещо под носа си.
- Кажи каквото имаш за казване.
- Ще си навлечеш неприятности, защото вярваш, че изключенията от правилото създават нови правила. Че един лош човек може да бъде добър просто защото той казва, че може, или просто защото постъпва така веднъж, докато гледаш. Хората не се променят. Затова убих момчето на Рат. Усвои урока сега, та да не ти се налага да го учиш по-късно, с нож, забит в гърба. Има причина за съществуването на Цветовете. Има причина за съществуването на репутацията.
За пръв път той ми се струва дребен и стар. Не заради бръчките - заради думите си. Той е реликва. Подобни мисли принадлежат на епохата, която аз се опитвам да унищожа. Той не може да преодолее убежденията си. Не е виждал онова което съм виждал аз. Не идва оттам, където съм бил аз. Не е имал Ео - за да го тласне; нито Танцьора да го направлява нито Мустанга - да му вдъхне надежда. Израснал е в Общество, където обичта и доверието са толкова оскъдни, колкото и тревата в пустинята. Но той винаги е копнеел и за двете. Той е като човек, който засява семена и гледа как от тях израстват дървета само за да ги отсекат съседите му. Този път ще е paзлично. И ако всичко мине добре, аз ще му върна един внук.
- Ти някога ме учеше, Лорн. И това ме направи по-добър човек. Но сега е мой ред да те уча. Хората могат да се променят. Понякога се налага да падат. Понякога - да скачат. - Потупвам го по коляното и се закрепвам на позицията си. - Преди да умреш, ще разбереш, че убийството на Такт бе грешка, защото така и не му даде шанс да повярва, че е добър човек.
Намирам Рагнар излегнат на пода във фризера, у дома си сред свирепия студ. Свалил е ризата си и виждам страховитите ъгли на татуираното му тяло. Руни навсякъде. „Закрила“ - върху целия му гръб. „Злоба“ - върху ръцете му. „Майка“ - на гърлото. „Татко“ - на стъпалата. „Сестра“ - по ушите. Тайнствената рисунка на череп, носена от Опетнените - върху лицето.
- Рагнар - казвам аз и сядам. - Не си падаш много по компанията, а?
Той поклаща глава, бялата конска опашка се къдри по пода. Очи като катранени петна се вторачват в мен и ме преценяват. Вторите очи - татуировки върху клепачите, са странни, репиците им са като драконови или змийски, и когато той мига, животинската му душа вижда света наоколо.
Седя, гледам го и се чудя как да кажа онова, което искам да кажа. Обсидиановите са най-странните от всички Цветове.
- Като ми предложи петната, ти се обвърза с мен. Какво означава това за теб?
- Означава, че се подчинявам.
- Безусловно? - Той не отговаря. - Ако поискам от теб да убиеш сестра си или брат си?
- Това ли искате от мен?
- Говоря хипотетично. - Обяснявам му понятието, но той не го разбира.
- Защо да планирам? - пита той. - Вие планирате. Вие решавате. Аз върша или не върша - план няма. - Той внимателно обмисля следващите си думи. - Смъртните, които планират, умират стотици пъти. Ние, които се подчиняваме, умираме само веднъж.
- Какво искаш ти? - питам. Той не помръдва. - На тебе говоря, Опетнени.
- Да искам! - засмива се той. - Какво е да искаш? - Подигравката в гласа му идва от място по-дълбоко от нашето безбожно царство. Тук той е пришълец, защото ние отглеждаме такива като него сред светове, където има лед, страшилища и древни богове. И получаваме онова, за което плащаме. - Ти го назоваваш, значи мислиш, че ми е познато. Да искаш.
- Не си играй игрички с мен и аз няма да си ги играя с теб, Рагнар. - Изчаквам продължително. - Трябва ли да се повтарям?