- Златният планира. Златният иска - боботи той бавно. След всяко изречение следва пауза. - Да искаш - тъй бие вашето сърце. Ние, рожбите на Всеобщата майка, не искаме. Ние се подчиняваме.
- На колене? - Той не казва нищо, затова продължавам: Ти някога си носил окови, Рагнар. Сега оковите не ти тежат. Затова... какво искаш? - Той не отговаря. Дали се дразни? Несъмнено все нещо искаш!
- Ти разби чуждите окови, за да ми сложиш оковите, които оковават и теб. Твоите желания. Твоите мечти. Аз не искам - повтаря той отново. - Аз не мечтая. Аз съм Опетнен. От Всеобщата Майка Смърт ми е отредено да изпълня обещанието й. - Лицето му не ми издава нищо, но усещам раздразнението у него. - Ти не знаеше ли?
Оглеждам го предпазливо.
- Преструваш се на по-тъп, отколкото си в действителност.
- Добре. - Той чевръсто сяда, преди да имам време да сс дръпна назад. Кърваво проклятие, колко е бърз! Вади нож и светкавично порязва дланта си. - Когато предложих петната, аз се обвързах с теб. Завинаги. Нищо не може да разруши това.
Зная, че такъв е обичаят им. Зная и през какви ужаси е минал, за да спечели званието Опетнен. Този човек не дава половинчати клетви и не предприема половинчати мерки. Да си Обсидиан, означава да познаваш нещастието. Да си Опетнен, значи да си самото нещастие. И да подчиниш живота си само на едно: на службата на своите Златни богове като мен, ако имаш този късмет. Ние вземаме силните. Зарязваме слабите сред тях. Пращаме Виолетови с техника да разиграват светлинни спектакли по склоновете на хълмовете. Сеем глад, а после се спускаме от небето с храна. Изпращаме чума, а после ги ощастливяваме с Жълти, които да изцеряват болните и да лекуват слепите. Ваятелите засяват океаните им със страшилища, а планините им - с грифони и дракони. А когато сме недоволни, ние рушим градовете им с бомбардировки от орбита. Ние сами се обявяваме за техни богове. А после ги довеждаме в нашия свят, за да служат на алчните ни цели. Ние искаме. Те с подчиняват. Как би могъл Рагнар изобщо да стане такъв, какъвто ми е нужен на мен?
- Ами ако исках ти да бъдеш свободен?
Той се дръпва назад. Очите му изразяват дълбок страх.
- Свободата удавя.
- Тогава се научи да плуваш. - Слагам ръка на мощното му рамо. Под кожата мускулите му са като камък. - Като от брат към брата.
- Ние не сме братя, Слънцеродени - казва той с колеблив глас. - Ти си господар. Не разбираш ли? Аз се подчинявам. Ти командваш.
Казвам му, че сам ме е избрал за свой господар. Аз не съм го завоювал, както си мисли той. И той, а не аз е командвал нападателния отряд, превзел кораба на Келан ау Белона. Това е негово дело. Нямало е Златен, който да го ръководи. Който да го направи водач. Но само това не е достатъчно. Какво би му казала Ео? Какво би казал Танцьора?
- Нашият Цвят е един и същ - казвам му. Той не разбира, затова порязвам пръста си. Потича червена кръв и аз я размазвам върху черните Сигли на ръцете му, белег за неговия Цвят. После вземам кръв от него и я размазвам върху златното по опакото на дланите ми.
- Братя. Всички сме вода. Всички сме плът. Всички сме от пръст и при пръстта ще се върнем.
- Аз не разбирам. - Той уплашено отстъпва назад, по-далеч от мен, докато го приклещвам в ъгъла като детенце. -Ние не сме еднакви. Ти си от слънцето.
- Не съм. Роден съм педя над пръстта. Рагнар Волар, освобождавам те от служба при мен, независимо дали това ти харесва, или не. Няма да позволя да бъдеш обвързан. Няма да позволя да те водят. Стой си в тоя хладилник, докато събереш достатъчно мъжество да решаваш сам какво искаш. Застреляй се в главата. Замръзни до смърт. Давай. Но каквото и да направиш, ще е, защото ти си го решил. Може и да решиш да ме последваш. А може би - да ме убиеш. Каквото и да решиш, трябва да го решиш сам.
Той се взира в мен с разширени от ужас очи.
- Защо? - тътне гласът му. - Защо ме посрамваш? Във всички светове няма човек, който да отхвърли Опетнен! Аз избирам да предложа себе си, а ти плюеш на мен! Какво съм сторил?
- Когато предлагаш себе си, ти предлагаш и своите братя и сестри, своя народ, за роби.
- Ти не знаеш! - кипва Рагнар. - Ние живеем, за да служим! Ако не служим, Златните ще ни довършат! Няма да ни има вече! Виждал съм от небето да се сипе огън!