Никой не възразява срещу нашето движение, въпреки че по премяната ни се досещат - не сме дошли за мирни преговори. Моята броня е черна. С издълбани ревящи лъвове. Над нея трепти тънък пулсЩит. Егидата се задейства на лявата ми ръка и матовосинята й повърхност попива светлината. Белият ми бръснач се плъзга на китката. Ботушите ни тропат като градушка по металните палуби. Пращам Чакълчето да накара своите Зелени отряди да разбият корабната система за комуникации.
Един Меден ни вижда и започва да прави нещо с дейтапада си. Рагнар се плъзва към него и го докосва по рамото с такава сила, че мъжът пада на колене.
-Не.
Качваме се в асансьора и навлизаме във вътрешността на кораба без нито един изстрел. Изкачваме се на първа палуба над командния етаж. Вратата на асансьора се отваря и ние заставаме лице в лице с отряд Сиви морски пехотинци.
- Капитане, придружете Виргиния ау Август до инженерния отсек - казвам аз на Сивия. Погледът му оценява сериозността на ситуацията. След едва забележимо колебание той отдава чест. Обърканите му войници се нареждат след Мустанг и Телеманите и се отдалечават в тръс.
Корабните аларми започват да вият.
Виещите отиват при двигателите и животоподдържащито системи, докато собственият ми отряд продължава и се изкачва три етажа по-нагоре - не сме тръгнали за командната палуба, където Плиний ще е настанил новите си съюзници, а към ареста. Рок, Виктра, Лорн, Севро и Рагнар се шмугват през вратите и се справят със стражите още преди да съм влязъл.
Пленниците - около четирийсет Безподобни лоялисти на Август, са затворени в малки килии от дуростъкло. Севро минава покрай всяка, освобождаваяки мъжете и жените вътре с дейтаключ.
- Благодари на Жътваря - казва той на всеки. На една внушителна възрастна Безподобна й го повтаря четири пъти, докато тя най-сетне схваща, че няма да излезе навън, докато не се включи в игричката му. Всичките въртят очи и благодарят.
- Я гледай каква добра, ненормално висока и грохнала Безподобна си! Отлично! - възкликва Севро и пуска жената да излезе. - Лорн! Май ти намерих с кого да спинкаш.
Когато застава пред стъклената килия на Чакала, той се забавя.
- Какво съзира оченцето ми? - надава той радостен възглас. - Я чакай! Пак са ми двечки!
- Пусни ме! - заявява решително Чакала. - Няма да играя твоята игричка, Гоблин.
- Благодари на Жътваря. А пък аз се казвам Севро. И знам, че го знаеш.
Чакала врътва очи.
- Благодаря ти, Жътварю!
- Поклони се като добър слуга.
- Няма.
- Пусни го де - недоволства Лорн.
-Длъжен е да играе моята игра! - заявява Севро. - Тоя лайнap няма да излезе оттук, докато не почне да слушка! Вместо това ще му задам гатанка. Какво имам в джоба си?
Играта почва да ми омръзва и затова зад гърба му посочвам окото си.
- Око - отвръща Чакала.
- Кръвогадост! Кой му го каза?
Рок взема ключа от ръката на Севро и го прокарва по килийната конзола. Чакала излиза при нас.
- Севро, порасни най-сетне! - мърмори Рок.
- По дяволите, какъв ти е проблемът? - пита Севро. - Бездруго не бива да бързаме. Не може ли малко да се позабавлявам?
Не бързаме, за да се страхува Плиний, чудейки се какво ли правим. Той сигурно се съмнява в лоялността на по-голямата част от екипажа. Но несъмнено разполага с контингент от платени войници на борда. Най-вероятно наемници. Ще се скрие зад тях като зад щит.
- Къде е баща ти? - питам Чакала.
- Не знам - отвръща той. - Не ми се вярва да е на кораба. Сестра ми стигна ли благополучно при вас?
- Намери ни.
- Добре - казва той и се извърта да поздрави Лорн: - За мен е удоволствие, Аркос! Баща ми като дете ми забраняваше да чета за вашите подвизи. И все пак успявах. Разказите за старата Каменна стена ме държаха буден до късно през нощта.
- Както и мен - твоите изпълнения в Института - отвръща Лорн, като ми пуска усмивчица. - След като гледах кампанията ти, ме беше страх да затворя очи.
Чакала се киска.
- Явно мисията ти на Европа е била успешна, Дароу.
- Хванаха се в капана, както се надявахме. А Айя избяга.
- Тогава да вървим да оправим този проблем и да продължаваме с войната.
Рок поглежда ту мен, ту него - може би забелязва фамилиарността, е която разговаряме. Още едно нещо, което не съм му казал. Бездната се разраства.
Срещаме се с Мустанга на обяд в столовата за нисшеЦветни. Стотици Оранжеви членове на корабния екипаж и електротехници се смесват с Червените фабрични работници и Кафявите чистачи. Жуженето на разговори и тракането на пластмасови подноси по металните маси секва, щом влиза Рагнар. Гробно мълчание - чува се само викът на един превъзбуден Кафяв чистач, който изпищява с цяло гърло. Другарите му бързо му запушват устата.