Рагнар стига до центъра на стаята и премества една от масите, без да изчака нисшеЦветните да станат от нея. Изтръгна я от металните болтове и я помъква със скърцане по металния под заедно с насядалите по завинтените за нея пейки. Те не помръдват, опулили от ужас очи и напълно объркани от гледката на моя отряд от петдесет Златни.
Телеманите тръгват след Рагнар - бащата и синът мъкнат помежду си кръгло метално приспособление, метър дебело и два метра в диаметър, за което бяха ходили до инженерния отсек. Ръцете им са покрити с броня, но вените на вратовете им се издуват от тежестта му. Мустанга ги води и поглежда дейтапада си.
- Тук — казва тя и те го оставят там, където им посочва. Сивите ги следват и носят грамаден акумулатор, който поставят върху една съседна маса.
- Виещи, вдигнете шум! - казвам аз в комуникатора си.
- Прощавайте. Извинете. Съжалявам - казва Чакълчето и размахва дундестите си ръчички, после взема един кабел от акумулатора и го включва към диска.
Високоговорителите на кораба се задействат с пукот.
- Плиний! - сладко-сладко призовава някакъв глас. Оглеждам се за Севро и го виждам при един терминал заедно с двама от Зелените.
- Севро! - крясваме и двамата с Мустанга.
Той ни вдига пръст да изчакаме.
- Той си включи комуникатора - избърборва откровено единият Зелен.
- Драги Плиний - пропява Севро по комуникатора: -
Щом като тъпан думка ти сърцето
и струйка ти се стича по крака,
то знай, че туй Жътваря е, задето
дошъл е да си прибере дълга!
Изпява го три пъти, докато Рагнар не мята една маса по конзолата. Разхвърчат се искри. Севро бавно вдига поглед към масата, увиснала над главата му. Подминала го е на няма и педя. Той се извърта.
- Кръвогадост, пикоч и лайна! На тебе пък какво ти има бе, трол планински, че се вживяваш толкова!
- Римушки... Нннннгх! - Рагнар изпъшква болезнено.
- Намерил си го! - прошепва Мустанга, след като се споглеждаме.
- Кого? - питам, докато Севро псува Опетнения с всички известни му словосъчетания. И за всеки случай притуря и кръста.
- Кудкудякаш като... като кокошка! - заявява Рагнар в отговор.
- Той не може да ме обижда! - крясва Севро отвратен и ме поглежда. - Я го стегни!
Измивам си ръцете.
- Предлагам да продължим, ако обичате - обажда се Лорн.
- Хайде! Всички със сериозни физиономии! - Шлемовете се показват от броните и покриват черепите ни. Виждам на дигиталния монитор показатели за температура, равнища на енергия.
- Зареди го - нареждам на Мустанга.
Тя активира Пиявичната термална помпа. Устройството е предназначено да пробива външния корпус на кораби и отваря пробойни, достатъчно големи, за да нахлуе отряд на абордаж вътре. Затова да пробиеш пода на кораб си е нищо работа. А ние сме само един етаж над командните зали. Мятам се върху сондата.
Бързината е всичко за един Пъклолаз, за военните onepaции, за живота. Не спирай да се движиш и предизвикай всеки който ти се изпречи на пътя.
- Нали знаеш какво казах по-рано? - пита ме Лорн.
- За тактичността ли?
Той се ухилва злобарски в брадата си.
- Шлакай я тактичността! Вдъхни им ужас.
Поглеждам Мустанга.
- Пали.
Тя натиска едно копче. Сондата се нажежава до червено. Горещината ме лъхва нагоре. Плъзва по пода. НисшеЦветните хукват, зарязват храната си и бягат от помещението, а подът хлътва и се стапя като пясък, изтичащ в пясъчен часовник. Сондата пропада в размекнатата палуба и се озовава в командната зала, а аз съм я яхнал. Пак съм Пъклолаз, макар и само за миг.
Тя се стоварва в средата на грамадната дървена маса на Август, продънва я и се забива като метеор в мраморния под, а след това продължава да топи. Прерязвам захранващия кабел с бръснача си, масата се запалва и аз се издигам сред дима, парата и лумналите пламъци.
Сто Златни от Обществото се взират в мен. Претори, Легати, Правници и рицари на могъщи родове стоят с оголени бръсначи. Всички някога са били верни на Август. Всички сега са под петата на Плиний. Отнесени от вихъра, дето се вика.
Ето го и него, начело на дългата маса - лицето му бързо пребледнява. Красивият и умен Плиний. Останало му е едно око, на мястото на другото се мъдри временен бионичен заместител. От дясната му страна седи една от Фуриите, Политико - Мойра. В сравнение с Айя тя е не жена, а бухнал сладкиш. Нo сладката й усмивка също е зловеща поне наполовина колкото бръснача на сестра й. До нея - Рицар Олимпиец, Рицарят на Бурята от Земните Японски острови.