Суверенът знае това. Тъкмо затуй тя държи наблизо своите Фурии. Те са готови да умрат за нея, както моите приятели са готови да умрат за мен. Защото в края на краищата какво значение има цялата власт на света, ако най-близките ти приятели могат да те предадат? Бащата на Суверена го е научи когато неговата дъщеря му е взела главата. Плиний го научи с цената на живота си. Аз го забравих, отдалечих се от приятелите си и за малко не загубих всичко тогава, когато Такт се почувства с мен тъй засенчен и изолиран, както и с братята си. Ето защо започнах отначало с Виктра, затова казах истината и на Рагнар, затова трябва да се сдобря с Лорн и Рок.
Доверието - заради него Червените имат шанс. Ние сме народ, обединен от песента и танца, от семейството и родството. Тези хора са съюзници само защото се смятат за длъжни.
Сега ги гледам и зная защо са толкова сковани и вцепенени, че в сблъсъците помежду си се пречупват и разбиват па парчета - не заради мен, а заради това какво представляват те.
Излитам във въздуха с гравиБотушите си и се спирам, за да заявя:
- Кажете на всички, които искат да чуят, че Жътваря отплава към Марс. И че призовава Железен дъжд.
36. ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ВОЙНАТА
Властта е короната, която изяжда главата - каза ми Чакала, докато планирахме инвазията. Той говореше за Октавия. Но истината стига по-далече. Тези Златни притежават власт от толкова отдавна. Вижте ги как действат. Вижте ги какво искат. При шанса за война те се надигат. Идат отблизо и отдалече - кораби, бързащи да се присъединят към моята армада, щом научат, че съм призовал Железен дъжд, първия от двайсет години насам. Използвах Чакала да разпространи новината заедно с кадри от падението на Плиний. Мнозина от тях са втори синове и дъщери, които няма да наследят имотите на бащите си. Войнолюбци, дуелисти, алчни за слава. И всеки повежда Сивите и Обсидиановите, които са на служба при него. Световете на Обществото чакат с притаен дъх да видят какво ще се случи днес. Ако загубим, Суверенът ще продължи да управлява. Ако победим - всеобща гражданска война. Нито един свят няма да може да остане настрана.
Легиони се строяват в кораба ми, докато моята армада се събира около спътника-док Фобос. Нося бръснача си извит като Секач - закривен и жесток, той е моят скиптър. Железният ми пръстен на Дом Марс се стяга, когато свивам юмрук и с взирам през илюминаторите. Пегасът подскача на гърдите ми.
Не виждам врага - Белона и голяма част от местните флотилии на Суверена, - но те са се разположили между мен и моята планета. Древният Властелин на пепелта на Суверена бърза насам от Ядрото на помощ със своята Армада на Скиптъра, ала има да пътува още седмица. Днес той не може да помогне на Белона.
Моите Сини ме гледат, а също и моите генерали - от личната флотилия на Виктра ау Юлии, която напусна войската на майка си, от Дом Аркос, от Дом Телеман и знаменосците на Август.
Марс е синьо-зелен и изпъстрен с градове под куполи. Бели шапки покриват полюсите. Сини океани се ширят край екватора. Полета с трева, редом с гъсти гори, покриват повърхността му. Облаци се вихрят около планетата - памучна риза, за да скрие искрящите й покрити с куполи градове. Има и оръдия. Грамадни пунктове в пустините и край градовете, където релсови оръдия - корабоубийци, сочат към небето.
Мислите ми се гмурват под повърхността й. Питам се какво ли прави майка ми сега. Закуска ли приготвя? Знаят ли те какво предстои? Дали изобщо ще го усетят заедно с нас?
Дори на прага на битката пръстите ми не треперят. Дишането ми е равномерно. Роден съм в семейство на Пъклолази. Роден съм от потекло на тежък труд и прах, роден да служа на Златните. Роден съм за тази скорост.
И все пак съм ужасен. Мики ме извая, за да бъда „бог на войната“. Ала защо ли се чувствам като момченце, пременено в глупави доспехи? Защо искам пак да съм петгодишен, преди баща ми да умре, да спя на едно легло с Кийран и да го слушам как говори насън?
Обръщам се към морето от Златни лица.
Тази раса... Какво прекрасно чудовище! Те притежават всички силни качества на човечеството, освен едно. Съпричастието. Те могат да се променят. Зная го. Може би не сега, не и след четири поколения. Но той започва днес - краят на техния Златен век. Разбий Белона, отслаби Златните. Изтласкай гражданската война на самата Луна и унищожи Суверена. И тогава Арес ще се надигне.
Не искам да съм тук. Искам да съм у дома, с нея, с детето ми, което тъй и не се роди.
Ала не мога. Усещам как в душата ми настъпва отлив и оголва стари рани. „Това е за теб - казвам й аз. - За света, в който ти трябваше да живееш.“