И затова се завръщам към ролята си и храня тези вълци.
- В последните есенни дни... - казвам със силен и дързък глас - Червените, които копаят в недрата на Марс, носят маски на щастливи таласъми, за да честват мъртвите, прибрани от червената земя, да отдадат почит на паметта им и да утешат духовете им. Ние, Ауреатите, сме взели тези маски и сме ги направили свои. Дали сме им лицата на легенди и митове, за да си припомняме, че няма зло, няма добро. Няма богове. И демони няма. Съществува единствено човекът. Съществува само този свят. Смъртта идва за всички ни. Но какъв вик ще нададем, за да го понесе вятърът? Как ще ни запомнят? - Свалям една от ръкавиците си и правя на дланта си много плитък разрез. Свивам юмрук, докато кръвта облее кожата ми, а после притискам длан върху лицето си. - Направете тъй, че кръвта ви да се гордее дълго след като смъртта ви е отнесла.
Тропват крака. Само веднъж.
- Луната е новата Земя. Тя ни управлява и ни кара да се кланяме и да живеем в лишения. Нашата жертва означава печалба за нея. И отново слабите пречат на силните. След днешния ден, когато ние превземем хилядата града на Марс, нашите редици ще нараснат. Галилейските господари ще ни дадат клетва. Губернаторите на Сатурн ще се преклонят пред нас, Нептун ще дойде с корабите си и ние ще отсечем пиявицата, каквато е Октавия ау Лун! - И ще направим един тиранин крал. За тях това е толкова смислено! Не зная как. Тиранин заменя тиранин. Как намират в това вдъхновение? С човеците винаги е било така.
Отново изтропване.
- Днес всеки миг ще бъде заснет с холоКамерите, които ви дадохме. - Също като в Института и когато превзех „Пакс“. Идеята е на Чакала. - Всеки миг ще бъде запомнен. Ако спечелите слава, холото ще я разнесе по всички светове. Ако посрамите себе си или семейството си, срамът няма да изчезне с вашата смърт. - Поглеждам Рагнар, все едно той е моят палач. Драматичният привкус кара Лорн да завърти очи. - Ние ще помним!
Тропване.
- Градовете трябва да бъдат превзети. Златните, които не се огънат - убити. НисшеЦветните - закриляни. Няма да рушим мините. Няма да насилваме градовете на планетата и да грабим зелените й поля. Ние трябва да завладеем даровете на Марс. Не ни трябва трупът му. Той е дом на мнозина от вас, затова вредете само на онази напаст, която го руши отвътре. И когато величието на деня отмине, когато избършете кръвта от меча си и дадете кърпата на своите синове и дъщери, за да запомнят, че сте участвали в една от най-великите битки след разгрома на Земята - запомнете, вие сами сте изковани съдбата си. Тя не ви е дадена от Суверена. Не ви е дадена от губернатор. Вие сте я превзели, както нашите предци са превземали световете. Вие сте Вторите Завоеватели.
Сега прокънтяват виковете. Противно ми е как при идеята за слава тялото ми се разтреперва. Нещо дълбоко в човека жадува за нея. Но аз мисля, че е слабост, не е сила да зарежеш порядъчността заради този по-странен и по-мрачен дух.
Поглеждам Чакала, застанал отстрани на мостика. Днес той не е особено важен. Той си свърши работата, като доведе тук всички тези мъже и жени. Бъркаше се в комуникациите и сееше фалшива информация, накара голяма част от помощта на Суверена за Белона да се разпръсне в преследване на неверни слухове за части от моята флотилия, промъкващи се тайно, за да нападнат Луната. Това беше само маневра. Цялата ми войска е тук.
- Страшен кукловод си! - прошепва ми Чакала, докато чакаме Белите да влязат в командната зала след чакащите Златни. Севро се приближава до мен, сякаш за да припомни на Чакала мястото му.
- Повечето от конците ги изработи ти. Така и не съм ти благодарил - отвръщам му тихичко.
Невзрачното му лице се сбръчква в погнусена гримаса.
- Трябва ли да изпадаме в сантименталности?
- Ти помогна на Мустанга да избяга. Затова Плиний те хвана. - Никога не го е споменавал, не се е хвалил, нито го е използвал за някакви свои цели. Било е обикновена помощ от брат за сестра му. Свивам рамене.
- И направи всичко, което беше по силите ти, за да спасиш Куин, по дяволите! Може би си по-добър човек, отколкото ти е известно.
Той се изсмива с онзи свой лаещ смях.
- Съмнително е. Но утре един предател ще стане крал, а една Императрица - предателка, та може и порочните да станат добродетелни.
Заглеждам се през илюминатора.
- Сателитите ти готови ли са?
- За вируса? - Той кимва, - Моите Зелени ще прекъснат всички комуникации веднага щом дадеш командата. Петнайсет минути ще цари гробно мълчание за всички. Техните глобални и регионални отбранителни части няма да разполагат нито с наблюдение, нито със сензори. Времето е достатъчно, за да ce разбият повечето статични позиции. - Той забива поглед в нозете си, сякаш внезапно се е смутил. - Спаси баща ми, ако можеш.