Севро се размърдва, раздразнен от нашето шушукане.
- Ще го спася.
Бих предпочел Август да гние навеки в дупка под земята. Но той ще ми е нужен, след като Марс бъде превзет. Въпреки всичките ми умения аз не съм нито Губернатор, нито крал. Както ми напомни Теодора снощи, неговата легитимност ми е нужна. Без нея аз съм само една ръка, стиснала бръснач.
- А за Егия сигурен ли си? - пита той. - За трофея? Иначе е безразсъдно.
- Стопроцентово!
- Добре. Добре. Тогава, примен късмет ти желая! - Той се оттегля.
- Вече ме заменяш? - изсумтява Севро, докато го гледа как си отива.
- Той е еднорък. Ти си едноок. Падам си по определен тип.
Церемониите продължават. Двеста Златни подгъват коляно, докато Белите преминават през техните редици. Опитвам се да мисля за това като за глупав тържествен ритуал - всички тези мъже и жени с тяхното помпозно мълчание и привързаност към традициите. Но в момента се твори историята на човечеството. И в този миг има благородство.
Брони сияят на изкуствената светлина. Ефирни Бели вървят между редиците - девствени моми, босоноги и със снежнобели мантии, с железни кинжали и златни лаврови клонки. Бели деца носят триъгълните златни знамена - скиптър, меч и книга, увенчани с лавър. Усещам допира на ръце върху раменете си.
Чувствам тежестта им.
Казват, че така тръгвали на бой Древните Завоеватели Бели девици им нанасяли рани с желязо. Те докосват челата ни с лавъра и порязват левите ни длани с желязото, докато тихо ми шепнат на ухо:
- Сине мой, дъще моя, сега, когато кървиш, няма да noзнаеш ни страх, ни поражение, единствено победа! Страхливостта изтича от теб. Твойта ярост се разгаря ярко. Стани, о, Златни воине, и понеси със себе си могъществото на своя Цвят!
После всеки воин размазва кървавия отпечатък от ръка по лицето си и върху своя шлем с лице на демон. Един по един безмълвно се изправяме. Всеки Златен представлява десет легиона. Това е бурята, която ще се изсипе върху Марс - порой от метал. Десет милиона Златни, Сиви и Обсидианови.
- Ние не се бием срещу планета. Ние се бием срещу мъже и жени. Отсечете главите им и нека техните армии рухнат пред очите ви - напомня на всички ни Лорн.
Събраните воини се изправят, лицата им сега са оцапани с кръв, и заедно изреждаме имената на главните ни врагове:
- Карн ау Белона, Айя ау Грим, Император Тиберий ау Белона, Сципия ау Фалте, Октавия ау Лун, Агрипина ау Юлии и Касий ау Белона. Техния живот искаме!
В залите на враговете ми ще декламират моето име и имената на приятелите ми. Онзи, който убие Жътваря, ще получи трофеи и ще се прочуе. Отделни ловци и групи от убийци ще сканират сигналите на комуникаторите ми и ще ме търсят. И ще се спускат на глутници, някои - за да влязат в двубой. Други - за потайната смърт от куршум на снайпер. Някои дори няма да участват в битката за Марс. Те са Сиви наемници. Освободени Обсидианови, ловци на глави. Рицари от Венера и Меркурий, дошли тук само за главата ми, използващи семейната собственост и семейните си войници, за да им окажат помощ в моето преследване и сами да се сдобият със слава. Всички те са ме гледали и са изучавали моите записи, моите победи, моите поражения. И ще познават моята природа и природата на моите Виещи. Ала аз няма да ги познавам.
Нека дойдат и се представят.
По-заинтересован съм от срещата с Касий. Поне така казах на Лорн. Но той знае, че не е вярно. Изгаря ме дълбок срам за това как се разкрещях като звяр на семейството му. Победих го честно, но нямаше нужда това да ми харесва чак толкова. Понякога се питам: ако Касий бе израсъл Червен, а аз - Златен, дали той в крайна сметка не би станал по-добър човек от това, което съм сега, а аз - по-лош, отколкото той изобщо би могъл да бъде.
Кой знае защо, си мисля, че можеше да съм способен на големи злини. Може би заради вината. Може би заради страха от един живот, в който никога не съм познавал Ео. Не зная. Или може би е заради страха от познанието колко лесно се поддавам на гордостта.
Моите воини отново се пръсват по семейните си кораби. Гледам през илюминатора как петдесетина совалки политат към великата армада, събрана от нас. Макар и да знаят, че вече сме тук, враговете ни не очакваха толкова бързо да стигнем до Марс.
Насочвам вниманието си към останалите ми командири. Орион ще е начело на „Пакс“, а Рок ще предвожда флотилията съвместно с Виктра. Одобрявам техния план. Останалите от вътрешния ми кръг се помайват- освен Мустанга, която се отправя към хангарите.