- Защо го казваш?
- Защото виждам как те гледат останалите. Струва ми се, че те са готови на всичко за теб, защото вярваш в тях.
Внезапно се навеждам да го целуна по съсухрената буза, както Червените целуват бащите и чичовците си.
- Такт нямаше да те обвинява. И аз не те обвинявам. Имаш да отглеждаш още един внук. Навярно ще можеш да го научиш на покоя, на който не научи мен. Затова направи ни услуга не умирай, старче.
- Ха! - смее се прошареният благородник, отначало пресилено. После се завърта на пета и се засмива по-убедително. Ха! Тепърва ще трябва да го правят тоя, дето може да ме убие! - Неговите стари рицари, мъже и жени с грубо издялани черти, се нареждат от двете му страни - няма по-млад от cедемдесет, ала ги разпознавам всички по лице от историите за Спътниковото въстание и други велики битки. Техните приятели и бивши другари ни чакат на Марс.
Тръгвам за хангарите и набързо се сбогувам с Виктра. Тя ме вика да се върна. Усещам, че Рок ни наблюдава. Виктра се оглежда и търси какво да каже. Червеното слънце върху черната й броня плаче с кървави сълзи. Черна бойна украси пресича с диагонална ивица лицето й. Очите й горят, ала все пак са уязвими и нежни, докато търсят в моите отражение на нейните чувства.
- След днешния ден името Юлии ще значи нещо повече от пари - казвам. Нейният план ще обърне хода на космическата битка.
- Това не ме интересува. - Пръстите й докосват моя нагръдник и виждам как устните й рязко се извиват в онази нейна злобна усмивка. - Ако умреш, искам последната ти мисъл да е колко голяма грешка беше да прекарваш всички онези нощи в Академията сам в стаята си. - Чуква леко по бронята ми и тя иззвънтява. - В какъв прекрасен безпорядък всеки от нас можеше да оставя другия.
Теодора ме чака в коридора и се вторачва в мен.
- Я си трай.
- Тя щеше да ви глътне и да ви изплюе, домине.
- Защо не си в покоите, на сигурно място?
- Никъде не е сигурно. - Теодора ми посочва да наведа глава и забожда в косата ми фиба с малко червено цвете, каквито носят младите момичета. - Всички рицари имат нужда от свой символ - казва ми тя и се откъсва от мен. - Не се прави на голям герой. Твърде умен си да умреш в глупава битка.
И си тръгва, като мимоходом стисва Рагнар над китката.
Нe знаех, че са се сближили. Рагнар ме следва, блуждае отзад като колеблива сянка, докато със Севро разговаряме на път за хангарите.
- Значи е готово? - питам Севро.
Той свива рамене.
- Пратих го.
- Говорил си с него?
- Тайна кутия в холоМрежата — казва той. — Аз изпращам съобщение. Те го получават. Да се надяваме.
- Значи не знаеш дали са го получили?
- Откъде да знам! Казах ти, че го пратих. Следвах протокола.
Изругавам тихо. Той си подсвирква оная проклета песничка, която изпя на Плиний. Первам го. Завиваме и подминаваме шейсетина Сиви от специалните части, подтичващи в тръс към тръбите. Шест Обсидианови ги следват и вдигат разтворена длан в знак на уважение към мен и Рагнар.
- Виждаш ли какъв знак носеха? Секач върху бронята -ухилва ми се Севро. - Разпространил се е.
- Мислил ли си какво ще стане, ако баща ти е долу? - питам.
- Не - отвръща той и усмивката му изчезва. - Не съм.
37. ВОЙНА
Предният хангар е огромен. Гигантска пещера в трюма на моя кораб, гъмжаща от мъже и жени от всички Цветове. С дължина шестстотин метра. Покрай лявата й стена са наредени стотици тръби катапулти. До всеки ред се достига по мрежа от гигантски издигнати пътища, по които могат да вървят хора в Звездни черупки. Хиляди стоят, готови да се разпръснат, групирани по легиони.
Аларменият сигнал „готови за бой“ отеква из целия кораб. Дрезгавият глас на Орион се носи по интеркома. Под корпуса Рок, сега най-младият командир на флота от сто години насам, ще раздели армадата ни на флотилии, за да нападнем Белона по цял Марс. Литват ескадрони от цепоКрили и оси. Сини летят към смъртта си. Сред тях са Златните предводители на отряди. Целта на всички е да проправят тунел, достатъчно голям, та кораби-пиявици да кацнат на рояци върху вражите корпуси. Някои Претори събират войниците си, за да отблъскват вражите вълни, успели да проникнат на борда им. Други се втурват в нападение. Тъй или иначе, това е хазарт. Не мога да го мисля сега. Това е отговорност на Виктра, Рок и Орион. Аз имам своя отговорност.
Спирам се и оглеждам хангара.