- И какво можеш да ми кажеш? - питам.
- И тъй, татенцето Белона командва домашната си флотилия срещу твоите приятели. На Касий и Карн са възложени сухопътни операции вътре в Егия. Аз ще ти помогна да ги откриеш и убиеш. - Юпитер вдига грамадните си вежди, сякаш да ни подскаже колко досадна му е тази задача. - Там е смисълът - избийте членовете на семейство Белона и всички им съюзници изведнъж ще се зачудят защо ли воюват, нали така? - Той намигва на Севро. - По-добро е само да строшим главата на оная Лунородена Суверена.
- Сигурен ли си, че всички Белона са в Егия?
Юпитер кимва с неудоволствие.
- Поне когато ги видяхме за последно. Това обаче бешо преди два дни, след като докараха Август окован. - Той вдига безгрижно пръст. - А снощи кацна странна поредица от тежкотоварни совалки.
При споменаването на совалките махвам пренебрежително с ръка. Той ме поглежда втренчено, но аз му казвам да млъкне и да застане зад мен, за да посрещна Мустанга и нейната свити.
- Всичко е подготвено - казва тя. - Чакаме заповед за изстрелване. - Бърчи нос, като че е подушила някакво зловоние. - Севро, дръж Юпитер под око! Той има навика да cepе там, където яде.
Юпитер се прозява.
- И за мен е удоволствие да работя с теб.
- Милия, възхитително е да те видя измита - казвам аз.
- Жътвар. - Тя кимва и се усмихва.Върху нейното лице това е грозна гледка. - Още ли си играеш със сърпове? Сгрява сърцето!
- Ти имаш сърце? - изсмива се Севро.
Тя го оглежда от глава до пети.
- Грамада! - Замълчава. - Вчера видях Полукс, обаче от другата страна. Вмъква се и се измъква тук с Юпитер. Организирал си ни малко събиране на випуска. Чух за Такт. Гадно копеле беше той.
Вярно си е. Поглеждам дейтапада си. След пет минути ще зададем координати за изстрелването. Екипът ми се разпръсва. Мустанга се бави, изражението й е замислено.
- Какво става? - питам. - Вече се тревожиш за мен?
- Малко - признава тя и се приближава достатъчно, за да усетя уханието й. - Но най-вече за баща ми. Ами ако го убият, преди въобще да кацнем?
- Няма да го убият. Ще им е нужен като разменна монета. А ако загубят, ще го пощадят с надеждата, че и ние ще постъпим така с всички членове на семейство Белона. Такива важни хора като него не ги убиват.
Посягам да я хвана за ръката, за да я успокоя, ала тя я дръпва и ми обръща гръб.
- Предстои ни да завоюваме планета.
Гледам я как се отдалечава и крещи заповеди на войниците си.
38. ЖЕЛЕЗНИЯТ ДЪЖД
Виждам само метал. Аз съм един сред хиляда в пчелната пита от тръби катапулти. Извън металната тръба бушува битка. Аз нищо не чувствам. Нито как „Пакс“ се разтърсва! Нито ракетите, летящи из Космоса и носещи тиха смърт. Само туптенето на сърцето ми. Мики ми каза, че било най-силното, което е виждал у Червен - благодарение на отровата от пъклена пепелянка, протекла по вените ми когато бях малък. Сега то галопира в гърдите ми и кара ръцете ми да треперят. В мен бушува страх. Страх от толкова много неща. Страх да не разаровам приятелите си, да не ги загубя. Или да кажа на своите приятели истината за себе си. Страх, че предстоящата задача не е по силите ми. Страх, причинен от съмнения - в себе с, плановете ми за въстанието. Страх от смъртта. Страх да не се загубя в космическия мрак около корпуса. Страх да не предам Ео, своя народ и себе си. Но най-вече страх от горещия метал.
По комуникаторите се чува дърдорене. Повърхностни приказки. Планът е задействан и аз вече съм само едно винтче. Битката е твърде мащабна, за да мога да участвам във всичко. Исках да предвождам „Пакс“ от мостика и да гледам как вражите кораби се предават пред моята флотилия. Но в Космоса Орион и Рок са по-добри от мен.
Исках да бъда в корабите пиявици, които пренасят отрядите за превземане на абордаж през пробойните във вражите корпуси. Исках да щурмувам командни зали, да отблъсквам нашествениците от своя собствен кораб, да прескачам от разрушител към дреднаут и да ги превземам. Но не аз ще пленя Император Белона. Това ще сторят Титаните. В края на краищата враговете ми диктуват къде да отида. Аз преследвам голямата награда.
Награда, в която съм се прицелил, откакто напуснах Луната.
Усещам хладния допир до гърдите на истинския ми медальон с пегас. Вътре е косата на Ео. Съсредоточи се върху това. Как се развяваше косата на Ео. Как се ветрееше от теченията в дълбините на мината. Съсредоточи се там! Мисля за нея и вината ми тежи. Този живот ми харесва. Макар и неохотно да се правя на Златен, макар и да измислям жалки оправдания, аз донякъде съм като тях. Може би съм роден за двуЦветен.