Выбрать главу

Шлакани мисли! Човек не е роден да бъде от какъвто и да било Цвят. Нашите управници са решили това. И не са били прави.

- Audentes fortuna juvat, сладурчета! - казва Севро по Частната комлиния. Щом чувам латинския, избухвам в смях.

- Пак ли ги дрънкаш тия дивотии - „Съдбата обича смелите“? Защо не кажеш просто Carpe diem2.

- Защото по традиция се казва...

- Момчета, вие винаги ли флиртувате така преди битки? Каква прелест! - обажда се Виктра.

- Да беше ги видяла в Института - любов от първи вой! - смее се Мустанга.

- Гледала съм клиповете! Каква чудна двойка!

Долавям усмивката в гласа на Мустанга.

- Дори ходеха пременени така, че облеклата им да си подхождат! Стилни бяха, нали, Рок? И смрадливи.

- Аз, много ясно, не съм забелязал.

- Защо така?

- От Севро ме беше шубе до напикаване! Изобщо не поглеждах с какво е облечен! - отговаря Рок и предизвиква смях. - Мислех, че го е ухапала катерица и е хванал бяс.

- Рок? - обажда се мило Севро.

- Севро.

-Здравей.

- Здравей?

-Другия път, като те видя, ще те ухапя!

- Трябва да приключвам. - Смехът на Рок угасва. - Нападаме основния вражи елемент.

- Какво смяташ да правиш, да им досадиш до смърт с леко поетично четене? - Пак Севро.

- Пишколизец си ти! - заявява игриво Рок. - Фуриите да направляват мечовете ви, Орисниците да ви върнат у дома! А дотогава мойта обич е с всички вас.

Признанието за обич стряска Златните. Комуникаторът на Рок се изключва и го чуваме по основната честота как дава заповед за нападение над вражия разрушител.

-Ама че Феичка! - мърмори Севро, но и дете би доловило треперенето на гласа му. Страх го е. Гадна работа, това ме плаши! Севро не бива да се страхува.

- Hie sunt leones - казвам на приятелите си. - Ще се видим оттатък.

- Hie sunt leones! - повтарят те като ехо, не заради Август, а защото ни се иска да бяхме по лъвски храбри.

Един по един се сбогуваме. Не успявам да се сдържа и се включвам на личната честота на Мустанга. Нужни са й двайсет секунди, докато отговори.

- Какво има? - В гласа й се процежда колебание.

- Остани жива - казвам аз.

Пауза. Вълнение? Раздразнение?

- И ти също.

Тя изключва връзката. Скоро апаратурата започва да бръмчи и щрака, и ме зареждат в катапултиращия механизъм на тръбата.

През цялото време се държах така, сякаш знам какво предстои. Сякаш знам какво е Железният дъжд. Ала той се изправя пред мен като черен, точещ лиги звяр. Загадка - макар и да съм виждал лицето му. Виждал съм симулациите във виртуалната реалност и холоклиповете. Зная какво е, така както детето различава летенето от наблюдаването на птица.

- Координати за разгръщане достигнати - гласът на Рок прокънтява в ушите на всеки Златен във флотилията. — Започваме операция „Изпепеляване на орела“.

Изпълва ме воят на магнитния заряд в тръбата. Приплъзвам се напред в камерата, стягам се и гледам надолу, за да не си строша врата. После катапултата стреля и скоростта и битката ме завладяват, докато от корема към гърлото ми се надига жлъчка. Понесен от магнитния поток, изхвърчавам от корабната тръба сред хаос и гмеж.

В Космоса властват огън и мълнии. Метални чудовища се оригват и избълват ракети, те хвърчат насам-натам и безшумно се сблъскват с всички оръжия, измислени от човека. Всичко се разиграва в безмълвие - странно и злокобно. Огромни завеси за противовъздушна отбрана избухват около корабите и ги обвиват в ярост, подобно на суров памук, подхвърлен и подет от вятъра. ЦепоКрили и оси бръмчат едни срещу други, бълвайки потоци от артилерийски огън. Защипват и разрязват метални черупки и водят сражения, обвити от огромни гъсти облаци. На малки глутници те се измъкват от хаотичните си битки и безшумно слизат по спирала към струпвания от кораби-пиявици, докато разрушителите и корабоносачите изстрелват на вълни в Космоса транспортните си летателни апарати. Това е игра на абордаж. Отгоре, отдолу и през защитните завеси прелитат пиявиците и търсят корпус, по който да се полепят, та да изстрелят смъртоносния си товар в трюмовете на най-важните кораби като мухи, снасящи ларвите си в открити рани. Всички са управлявани от Сини, възпитавани да вършат единствено това. Кораби на Белона задминават тези на Август, вълните се застъпват, разбиват се една в друга.